КНСБ поиска минималната заплата да скочи с поне 45%

Минималната работна заплата в България трябва да бъде увеличена незабавно с поне 45%, тъй като сегашният ѝ нетен размер покрива едва 55 - 60% от средствата, необходими за нормална издръжка, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

Той обобщи, че въпреки номиналното нарастване на част от доходите хората не живеят по-добре, защото цените на храните, жилището, енергията, здравеопазването и останалите основни услуги продължават да изяждат покупателната им способност.

Последното наблюдение на КНСБ показва, че един работещ и живеещ сам човек се нуждае от 828 евро чист месечен доход, за да покрива основните си разходи. За семейство от двама работещи възрастни и дете до 14 години необходимата сума достига 1491 евро нетно.

Само за три месеца издръжката на тричленното домакинство е нараснала с 18 евро, а за една година увеличението е 86 евро. При самостоятелно живеещия работещ разходите са се повишили с 10 евро за тримесечие и с 48 евро за година.

КНСБ: Пазаруваме по германски цени с български заплати

Действащата минимална заплата от 620,20 евро е брутна сума, от която се удържат данък и лични осигурителни вноски. Според КНСБ чистият доход, който остава на работника, е далеч под необходимите 828 евро.

Костов поиска увеличение с поне 45% още сега. Този ръст би бил първа стъпка към определянето на по-адекватно възнаграждение, но няма да доведе до пълно изравняване със заплатата за издръжка.

По собствените изчисления на синдиката един човек трябва да получава над 1067 евро бруто, за да разполага с необходимите 828 евро след удръжките. Пълното достигане на тази сума би означавало ръст от около 72% спрямо сегашната минимална заплата.

При тричленно семейство всеки от двамата работещи родители трябва да получава около 961 евро бруто, за да може домакинството да покрива храната, сметките, жилищните разходи, транспорта и останалите си базови потребности.

КНСБ подчертава, че в тази кошница не са включени луксозни покупки, скъпи почивки или големи извънредни разходи. Изчислението обхваща необходимото за нормален живот, а не потребление над обичайните нужди.

Към май 2026 г. около 1,49 млн. работещи, или 56,5% от осигурените, са получавали доход под определената от КНСБ брутна заплата за издръжка от 1067 евро. Броят им е намалял с 42 хиляди за година, но остава повече от половината от работещите.

Работещите бедни мизерстват, икономист от КНСБ поиска по-висока минимална заплата

Този показател не е равнозначен на официалния европейски дял на работещите в риск от бедност. По данните, цитирани от Костов, 13% от работещите българи попадат в тази категория, което нарежда страната на предпоследно място в Европейския съюз.

Европейският показател отчита хората, които работят, но живеят в домакинства с разполагаем доход под 60% от националния медианен доход. Изчислението на КНСБ използва различна кошница, основана върху конкретните разходи за издръжка.

Двете стойности измерват различни проблеми. Делът от 13% показва риска от относителна бедност, докато 56,5% обхваща хората с осигурителен доход под изчислената от синдиката заплата за покриване на основните потребности.

Любослав Костов атакува и решението на парламента да спре действащия механизъм за определяне на минималната заплата, без едновременно да приеме завършена нова формула.

Досегашното правило обвързваше минималното възнаграждение с 50% от средната брутна заплата за определен период. КНСБ признава, че формулата не е достатъчна, но подчертава, че тя поне гарантира ежегоден ръст.

Приетите с държавния бюджет текстове предвиждат минималната заплата да остане 620,20 евро до създаването на нов механизъм. Няма определен размер за 2027 г. и липсва гарантиран срок, в който работодателите, синдикатите и правителството трябва да постигнат споразумение.

Без ръст на минималната заплата и нови осигуровки за част от държавния сектор

Според Костов работодателските организации са получили възможност да избягват реалните преговори. Когато няма действаща законова формула, бизнесът не е принуден да договаря бързо нейното надграждане или замяна.

Главният икономист на КНСБ призова президента Илияна Йотова да върне закона за ново обсъждане заради промените в Кодекса на труда. Синдикатът смята, че трайни трудови правила не трябва да бъдат променяни през преходните разпоредби на годишния бюджет.

КНСБ вече поиска и от омбудсмана да сезира Конституционния съд. Аргументът е, че законът за бюджета има временен и финансов характер, докато Кодексът на труда урежда дългосрочни права на работниците.

Спорните промени не засягат само минималната заплата. Друг текст предвижда трудовият стаж при непълно работно време да се изчислява според реално отработените часове, което предизвика опасения за отпуските, добавките и бъдещите права на хората, работещи по четири часа.

По-малко стаж и отпуск за работещите на 4 часа

Костов отправи политическа критика и към правителството, което се заяви като социално ориентирано, но подкрепи премахването на автоматичния механизъм за растеж на най-ниското възнаграждение.

По думите му опитите на кабинета да ограничи инфлацията и високите цени не са дали достатъчен резултат. Затова доходите трябва да растат по-бързо от инфлацията, а не само да компенсират вече натрупаното поскъпване.

Ако заплатите се увеличават единствено със същия темп като цените, покупателната способност се запазва, но България не се доближава до по-богатите държави. За реално сближаване е необходим изпреварващ ръст на възнагражденията и производителността.

Костов сравни българската минимална заплата с тази в Люксембург. По данни на Евростат в началото на 2026 г. най-ниското възнаграждение у нас е 620 евро, а в Люксембург достига 2704 евро, или 4,4 пъти повече.

България е на последно място по минимална заплата в ЕС

Номиналната разлика намалява, когато доходите се преизчислят според покупателната способност, защото цените на част от услугите и жилищните разходи са по-ниски в България. Страната остава сред държавите с най-слаба защита на нископлатените работници.

КНСБ настоява държавата да приеме прозрачен механизъм, който отчита средната и медианната заплата, производителността, инфлацията и реалните разходи за живот. Синдикатът иска и по-широко колективно договаряне в отделните отрасли.

Основният извод на Любослав Костов е, че икономическите показатели нямат стойност за хората, когато доходите им не стигат за основните месечни разходи. Според него България няма с какво да се похвали, докато работещ човек остава беден и не може да издържа семейството си с минималното възнаграждение.