Мартин Атанасов отвърна на атаките: Диагноза България не е политически проект

Създателят на платформата „Диагноза България“ Мартин Атанасов отхвърли твърденията, че инициативата му обслужва политически партии, икономически кръгове или неправителствени организации. Той определи проекта като обществен инструмент, който събира разпокъсаната информация за здравната система и я представя в достъпен за гражданите вид.

Атанасов заяви, че не членува в партия и не е свързан с политическа формация. По думите му платформата няма скрити собственици или външни интереси, а целта ѝ е хората да видят как се разходват обществените средства в здравеопазването.

„Не съм проект на никоя партия“, подчерта той. Атанасов посочи, че „Диагноза България“ ще запази надпартийния си характер и ще продължи да публикува данни независимо от това кои лица или институции се чувстват засегнати от тях.

Диагноза България откри аномалии за над 605 млн. лева в здравната система

Платформата обединява на едно място информация за 180 държавни и общински болници. Потребителите получават достъп до профил на всяко лечебно заведение, данни за възнагражденията по щат, обществени поръчки, разходи за лекарства и плащанията на Националната здравноосигурителна каса.

Отделните модули позволяват сравнение между болници по различни показатели. Така се виждат минималните, средните и максималните заплати, цените на лекарствата, стойността на обществените поръчки и направленията, в които лечебните заведения разходват средствата си.

Според Атанасов публичната информация съществува, но дълго време е била разпръсната в различни регистри, отчети и електронни таблици. Това затруднява гражданите, пациентите и журналистите, които искат да проследят пътя на парите в системата.

„Диагноза България“ подрежда данните в обща картина и маркира стойности, които се отклоняват от обичайните равнища. Системата не произнася присъди и не обвинява автоматично лечебните заведения в нарушения. Тя показва местата, при които числата изискват проверка и обяснение.

Един от най-сериозните въпроси е свързан с различните цени, на които болниците придобиват еднакви медикаменти. Атанасов вече посочи случаи, при които едно лечебно заведение плаща до десет пъти повече от друго за същия лекарствен продукт.

България плаща за лекарства повече от редица съседни държави

Разликите сами по себе си не доказват нарушение. Те зависят от количествата, условията по договорите, сроковете за доставка и проведените процедури. Големите отклонения дават основание институциите да проверят защо един и същ продукт се придобива на рязко различаващи се цени.

Друг модул проследява обществените поръчки на държавните и общинските лечебни заведения. Платформата показва процедурите без реална конкуренция, стойността на договорите и фирмите, които получават болнични поръчки.

Особено внимание привличат външните услуги, чиито разходи растат на фона на ниските възнаграждения на медицинския персонал. Чрез сравнението между лечебните заведения гражданите виждат кои болници насочват по-голям дял от средствата си към лекари и медицински сестри и кои отделят значителни суми за други дейности.

Спорните правила за обществените поръчки в болниците отново поставиха въпроса за контрола

Информацията в платформата все още не е пълна. Сред основните липси остават подробните данни за частните болници, които също получават обществен ресурс чрез Националната здравноосигурителна каса. Атанасов смята, че без включването им картината за движението на средствата няма да бъде завършена.

Министерството на здравеопазването вече обяви начало на съвместна работа за развитието на „Диагноза България“. След среща с Мартин Атанасов ведомството заяви готовност да обсъди дигитални инструменти за защита на пациентските права, прозрачност и по-добро взаимодействие между гражданите и институциите.

Ръководството на НЗОК също проведе работна среща със създателя на платформата. В разговора участваха експерти по анализ, контрол и обработка на информация. Обсъдени бяха възможностите данните да бъдат разширени и да подпомагат контролната дейност на Касата.

За Атанасов публикуването на информацията е само първата стъпка. Видимите отклонения трябва да бъдат последвани от проверки, установяване на причините и търсене на отговорност при доказани нарушения. Без институционална реакция дори най-подробната база данни ще остане единствено обществена констатация.

Той подчерта, че един човек и една платформа не са в състояние да поправят проблеми, натрупвани в здравеопазването в продължение на десетилетия. Инициативата дава на обществото средство за наблюдение, сравнение и задаване на конкретни въпроси.

Създателят на Черна писта насочи гражданския контрол към здравеопазването

Атанасов свързва проекта с по-широката идея за дигитална държава, в която публичната информация не стои заключена в трудни за разчитане документи. Според него институциите трябва да предоставят данните в структуриран и разбираем формат, който позволява проследяване на решенията и разходите.

Прозрачността според него не трябва да зависи от доброволното желание на отделен ръководител. Тя трябва да бъде постоянен стандарт за всяка структура, която управлява обществен ресурс. Това важи с особена сила за здравеопазването, където зад всяко бюджетно решение стоят лечението, достъпът до медицинска помощ и животът на пациентите.

Появата на платформата предизвика силен обществен интерес и реакции в здравния сектор. Успоредно с подкрепата се появиха и опити инициативата да бъде представена като част от политически или икономически сценарий. Атанасов отговори, че подобни внушения изместват разговора от съдържанието на публикуваните данни.

Скандал избухна след твърдение за спряно телевизионно участие на Мартин Атанасов

Създателят на „Диагноза България“ настоява общественият дебат да се върне към въпросите, които платформата поставя. Защо еднакви лекарства се купуват на различни цени, защо някои обществени поръчки преминават без конкуренция, как се определят разходите за външни услуги и защо лечебни заведения с близък профил показват значителни финансови разлики.

Отговорите са в правомощията на Министерството на здравеопазването, НЗОК, контролните органи и ръководствата на болниците. Гражданската платформа показва отклоненията, но институциите носят задължението да установят дали зад тях стоят обективни причини, лошо управление или нарушения.

„Диагноза България“ предстои да бъде надграждана с нови масиви от информация и допълнителни възможности за сравнение. Атанасов очаква сътрудничеството с държавните структури да осигури по-пълни и редовно обновявани данни.

Основната цел остава публичността да доведе до резултат. Когато обществото вижда къде и как се харчат средствата за здраве, институциите трудно ще обясняват липсата на реакция с недостиг на информация. Следващата стъпка е числата да се превърнат в проверки, решения и реална промяна в управлението на здравната система.