19-годишен програмист откри "аномалии" за над 605 млн. лева в здравеопазването ни

Платформата анализира над 3 милиона реда официална информация за 180 държавни и общински болници

Ключови думи: Мартин Атанасов, Диагноза България, здравеопазване, НЗОК, болници, публични средства, аномалии в разходите, лекарства, медицински сестри, еЗдраве, Министерство на здравеопазването, болнична помощ

19-годишният програмист и анализатор Мартин Атанасов откри потенциални аномалии за над 605 млн. лева в здравеопазването ни само за 2025 г. Данните са извадени чрез новата му платформа Диагноза България, която събира и сравнява информация за разходите на държавни и общински болници. Целта е да се види къде публичните средства се харчат по начин, който изисква проверка и обяснение.

Атанасов вече е познат като създател на Черната писта, интерактивната карта на катастрофите в България. Сега той насочва вниманието си към здравната система и към един от най-трудните въпроси: къде отиват парите на пациентите и данъкоплатците. По думите му платформата не обвинява болници, а показва разлики, които не трябва да остават скрити в таблици и отчети.

Д-р Ненков: Милиарди изтичат от здравната система и който опита да ги спре, губи живота си

Диагноза България обработва над 3 милиона реда официална информация за 180 държавни и общински болници. Данните идват от НЗОК, Министерството на здравеопазването и справки по Закона за достъп до обществена информация. В платформата се сравняват разходи за болнична помощ, лекарства, юридически услуги, охрана, заплати и други пера.

Един от най-ясните примери е при лекарствата. Според Атанасов има болници, които купуват едно и също лекарство с разлика в цената от 10 до 12 пъти. В една болница дадена разфасовка струва 898 лева, а в друга 67 лева. Когато такава разлика се натрупа при десетки или стотици доставки, ефектът върху публичния ресурс става значителен.

Купуваме по-скъпи лекарства, отколкото в съседните държави

Платформата открива и разлики в разходите за външни услуги. Ако една болница харчи 200, 300 или 500% повече от други лечебни заведения от сходен тип за охрана или юридически услуги, това не доказва автоматично злоупотреба. То поставя въпрос, на който управлението на съответната болница и контролните органи трябва да отговорят.

Според Атанасов големият проблем е, че данните досега са били разпръснати на много места. Те съществуват, но трудно се вижда цялата картина. Затова платформата събира информацията на едно място и я прави разбираема както за институциите, така и за гражданите.

Теч на милиони в 240 неработещи болници? Повече пари за качествените шефове поиска бивш министър

Друг важен акцент е заплащането в болниците. Според представените данни има случаи, при които началник на отделение получава 7700 евро за месец, докато средната заплата на медицинските сестри в същата система остава около 700 евро. Тази разлика поставя въпроса дали средствата стигат до хората, които носят ежедневната тежест на медицинската грижа.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че ще покани Мартин Атанасов на среща, за да се установи откъде са черпени данните и колко обхватен е анализът. От министерството подготвят и проект за дигитален мониторинг на болниците. Здравната каса обяви, че ще коментира след запознаване с платформата.

Заплатите на сестрите стават 3 хил. лева

Атанасов призова гражданите да упражняват по-активен контрол чрез приложението еЗдраве. Чрез него всеки пациент може да провери какви медицински дейности са отчетени на негово име и какви средства са платени от НЗОК. Така платформата му поставя по-широк въпрос: здравната система има пари, но обществото трябва да знае дали те стигат до лечение, лекари, сестри и апаратура.