Големият проблем на капитализма са капиталистите

„Големият проблем на капитализма са капиталистите и тяхната алчност.“ На пръв поглед подобна мисъл звучи като цитат от Маркс, като лозунг от страниците на комунистически манифест или като фраза, изречена от Ленин или Сталин.

Истината обаче е далеч по-любопитна. Думите принадлежат на американския президент Хърбърт Хувър – човек, останал в историята с нещастието да управлява Съединените щати в разгара на Голямата депресия.

В това има известна историческа ирония. Защото най-суровата критика към капитализма често не идва от неговите идеологически противници, а от хората, които най-добре разбират механизмите му. Хувър не осъжда свободния пазар.

Осъжда човешката алчност, която превръща свободата в произвол, а предприемачеството – в спекула.

Ясновидецът Яцковски: Как ще изглежда предстоящата криза

Все повече анализатори откриват тревожни прилики между днешния свят и периода между двете световни войни. Тогава западното общество живее в ритъма на джаза, нощния живот, безграничния оптимизъм и усещането, че икономическият възход е вечен. Малцина допускат, че зад блясъка вече се надува балон, който скоро ще се пръсне с оглушителен трясък.

Днес картината изглежда обезпокоително позната. Огромни оценки на технологични компании, финансови пазари, които сякаш са откъснати от реалната икономика, и усещане, че цените могат да растат безкрайно. Дали тези балони ще се спукат? Никой не може да каже със сигурност. Но е разумно да се надяваме, че подобен сценарий ще ни бъде спестен.

Защото светът вече е несравнимо по-взаимосвързан от времето на Голямата депресия. Един сериозен срив трудно би останал локален. Днес кризите се разпространяват със скоростта на информацията, а икономиките падат една след друга като плочки от домино.

Но големите световни процеси винаги намират своето отражение в ежедневието. И затова разговорът неизбежно се връща в България.

Предлагането на работа у нас намалява, бизнесът наема все по-предпазливо

Капитализмът сам по себе си не е зло. Напротив – той остава най-ефективната система за създаване на богатство, иновации и възможности. По същия начин членството в еврозоната не е причина за обществени тревоги. То е инструмент, чиито резултати зависят от начина, по който държавата и пазарът функционират.

Истинският проблем е друг. Свръхръстът на цените у нас все по-трудно може да бъде обясняван единствено с международната конюнктура. Когато стоките поскъпват едновременно, когато потребителят ежедневно усеща натиска върху семейния бюджет, неизбежно възниква въпросът докъде стига обективната икономическа необходимост и откъде започва желанието за свръхпечалба.

Лятото поне носи известно облекчение с по-ниските цени на сезонните плодове и зеленчуци. Но всички знаем колко краткотрайно е това спокойствие. Есента обикновено връща стария ритъм – нови увеличения, нови обяснения и ново свиване на потреблението.

Може би именно тогава ще си спомним нещо, което нашите родители приемаха за естествена част от живота. Хората си ходеха на гости. Един носеше домашно вино, друг луканка, трети осигуряваше двора или масата. Срещите не се измерваха със стойността на сметката, а с качеството на общуването. 

Какво спря ценовия шок при петрола и не се сбъднаха драматичните прогнози

Казвам това със съжаление. Имам любими заведения в родния Бургас. Има квартални магазини, в които влизам с удоволствие. Знам колко труд стои зад всеки малък семеен бизнес. Но истината е, че в общата скъпотия потъват всички – и търговците, и клиентите. Когато цените непрекъснато растат, хората започват да ограничават разходите си. Аз вече не мога да посещавам тези места толкова често, колкото преди. А когато клиентите намалеят, губят всички.

Именно затова днес повече отвсякога е необходим обществен разум. Търговци, производители, потребители и държавни институции трябва да търсят пресечните точки между печалбата, социалната поносимост и икономическата устойчивост.

Златната треска стигна опасна точка: Защо масовото купуване вече е тревожен сигнал

Пазарът не може да съществува без доверие, а доверието се гради върху усещането за справедливост.

Капитализмът не се проваля, защото съществува частна собственост или свободна инициатива. Проваля се тогава, когато алчността започне да измества разума, когато краткосрочната печалба унищожава дългосрочната стабилност и когато обществото престане да вярва, че правилата важат еднакво за всички.

Затова думите на Хърбърт Хувър звучат изненадващо актуално и днес. Големият проблем на капитализма не е самият капитализъм. Големият му проблем винаги са били хората, които забравят, че всяка икономика в крайна сметка съществува не заради цифрите в отчетите, а заради човека.