Как Бургас се освободи от над 5000 незаконни гаража (СНИМКИ)
Има градски битки с незаконното строителство, които се водят с тежка техника. Има и такива, които започват с една проста идея – че общественият интерес заслужава повече пространство от личния навик. Историята за премахването на над 5000 незаконни гаража в Бургас е именно такава битка. Тя не влезе в учебниците по урбанистика, но спокойно би могла да намери място в тях като пример как един град постепенно си връща територията.
През 2008 година в Бургас бяха преброени около 5000 незаконно поставени гаража. Над 4000 от тях се намираха в най-големия жилищен комплекс на града – „Меден рудник“. Разноцветни метални конструкции, всяка със собствен характер и разбиране за естетика, бяха окупирали междублокови пространства, зелени площи, тротоари, детски площадки и дори съществуващи паркинги.
Помните ли как в късния соц бездомните кучета в „Меден рудник“ изчезнаха?
Ако някой чужденец беше попаднал там без предварителна подготовка, вероятно щеше да реши, че се намира в своеобразен музей на градската самодейност. Или в бежански лагер. Нямаше два еднакви гаража. Едни бяха ръждиви, други боядисани в смели цветове, трети приличаха на временни постройки, които по някаква причина бяха решили да останат завинаги. Имаше и контейнери за корабни превози, използвани за същата цел.
Любопитното е, че към 2008 г. много от тези гаражи отдавна не изпълняваха функцията, която името им подсказва. Автомобилите често отсъстваха. За сметка на това вътре можеше да се намери почти всичко друго – дърва за огрев, инструменти, варели с нафта, зимнина, буркани, резервни части и, разбира се, прословутите бидони с кисело зеле, без които българската цивилизация трудно би достигнала сегашния си етап на развитие.
Някои гаражи бяха превърнати в малки автосервизи. Други имаха още по-екзотична съдба.
Когато Меден рудник каза „Стига!“ и се обяви за Копър майн
Сред легендите на „Меден рудник“ и до днес се разказва за няколко своеобразни мъжки клуба, скрити зад метални врати. Стените били облепени с плакати на голи жени и календари на футболни отбори. В центъра стояла маса с няколко стола. Там се играели белот и табла, а алкохолът изпълнявал ролята на официален спонсор на събитията.
Друг гараж приютявал клетки със зайци. В средата му стоял зловещ потъмнял дървен пън, върху който собственикът извършвал последния етап от жизнения цикъл на питомците си. По думите на местни жители понякога от други гаражи в района се чувало и кукуригане на петли. Някои дори твърдят, че са долавяли свинско грухтене. Истината вероятно е някъде между реалността и кварталния фолклор, но със сигурност атмосферата беше далеч от представата за съвременна градска среда.
Тези гаражи започнаха да се появяват през 90-те години на миналия век. И това не беше случайно. Причините бяха две.
Първо, времето беше различно. Сигурността не беше на днешното ниво и хората предпочитаха да държат ценни притежания като автомобилите под ключ. Второ, години наред никой не направи достатъчно, за да спре незаконното им поставяне. Така металните клетки започнаха да никнат като гъби след пролетен дъжд, докато в един момент не се превърнаха в цяла паралелна инфраструктура.
През 2008–2009 година Община Бургас реши да се изправи пред проблема. Това изискваше не само административни решения, но и политическа смелост. Все пак ставаше дума за хиляди собственици, свикнали да възприемат тези конструкции като неизменна част от кварталния пейзаж.
Първите премахнати гаражи показаха, че има и друг път. Освободените терени веднага бяха асфалтирани и разчертани. На мястото на хаоса започнаха да се появяват организирани паркинги.
Точно тогава се случи най-важното. Жителите на „Меден рудник“ приеха подадената ръка. Вместо да се стига до масови конфликти, много от собствениците сами започнаха да премахват гаражите си. Това им прави чест. След тях Общината изграждаше удобни паркинги, оборудвани с осветление и видеонаблюдение – нещо, което преди години изглеждаше трудно постижимо.
Процесът не приключи за ден, месец или година. Но постепенно Бургас успя да се освободи от една практика, която десетилетия наред беше завзела значителна част от обществените пространства.
Днес незаконните гаражи са останали само в спомените. Те са повод за усмивки, за любопитни истории и за квартални анекдоти, които продължават да се разказват. Но са и нещо повече – доказателство, че когато местната власт има воля да решава проблемите, а гражданите са готови да участват в решението, градът може да се променя към по-добро.
Защото понякога модернизацията не започва с грандиозни проекти и впечатляващи архитектурни концепции. Понякога започва с премахването на един ръждясал гараж, в който доскоро са се съхранявали кисело зеле, резервни гуми и спомени за една отминала епоха.
А що се отнася до детски площадки и паркинги: в града колите вече са колкото и хората! Ако искате да имате кола, която да паркирате- паркинг! Ако искате повече площадки за игра- слизате от колите! Да не говорим, че повечето са с по две коли в жилище и всички са на улицата! Защото да си купиш кола е лесно! Но да си купиш гараж- е как така? То много пари бе!
Районните архитекти правят каквото си искат и проектират с чужди печати половината сгради в района си. Вижте районен архитект Гергана Начева например. Кметът мълчи. До кога?