Задава ли се революция в Британия?

Подадената днес в Лондон оставка на либерал-глобалиста Киър Стармър е възможно да доведе до един от най-турбулентните периоди в новата британска история. След по-малко от две години на власт, скандали, загуби в местните избори и вътрешнопартиен бунт, лидерът на лейбъристите най-сетне се предаде. Той нямаше друг изход, защото го бойкотираха собствените му депутати. Ако не се беше оттеглил доброволно, най-вероятно щеше да бъде изхвърлен от съпартийците си, което би било прекалено унизително за него. 

Но краят му изглежда като нещо много по-сериозно от просто политическа промяна в една управляваща партия. Великобритания днес далеч не е онази спокойна страна отпреди десет и повече години, в която населението гледаше апатично на онова, което се случва по върховете. Кризите, до които я доведоха либерал-глобалистите, с любимите им политики, спуснати от Давос, извадиха от тази апатия и най-неизкушените от политиката. 

Само в последните две-три години Лондон и другите британски градове станаха свидетели на многохилядни митинги, в които хората ясно поискаха да се затворят отворените като ханджийски порти граници, за да се сложи край на подмяната на населението. Това се случваше паралелно с влизането в сила на безпрецедентно по британските норми цензурно законодателство. Приетият преди три години Закон за онлайн безопасността, маскиран като текстове в защита на децата, всъщност въведе най-тежката цензура в страната от Втората световна война насам. 

Охраната на децата бе последната му грижа. Най-важната цел, която либерал-глобалистите влагаха в него, бе да запушат устата на своите противници, реално на по-голямата част от обществото. Той задължаваше социалните мрежи да премахват „незаконно съдържание“. За либерал-глобалистите „незаконно“ е всяко съдържание, в което се критикуват любимите им пришълци, които те всекидневно вкарват в страната, 72-та пола, политиката на идентичностите и цялата останала давоска кинкалерия. 

Но това бе най-малкото. Законът развърза ръцете на полицията да арестува всеки, който си позволява да критикува онлайн. Само през 2023 година, когато бе приет, въз основа на това законодателство в Британия бяха арестувани по 33 човека на ден. С такива „успехи“ в борбата с инакомислието дори Русия, превърната вече в типична диктатура, не може да се похвали. Наивно е да се очаква, че на този фон подадената днес оставка ще успокои коренните британски жители и ще върне страната в някаква „нормалност“, както либерал-глобалистите я възприемат. 

Въпреки самоуверената си и самохвална реч, Киър Стармър оставя Великобритания в социални руини и пред крах на политическа система, оцеляла повече от два века.

На хоризонта се задава Анди Бърнам като вероятен наследник. Той не блести нито с нещо по-особено от Стармър, нито се е заявил с някаква нова, революционна политика, различна от успоредната на Давос, която лейбъристите от години водят. Затова истинският въпрос не е кой точно ще смени Стармър. А дали Великобритания е на прага на революционна промяна в политическия модел, каквато не е виждала от почти 200 години. 

Най-новите социологически проучвания от юни 2026 г. показват, че на хоризонта се е появил нов играч. Партията на Найджъл Фараж „Реформирай Обединеното кралство“ води стабилно с около 24-29% подкрепа. В някои сондажи достига дори до 29%. В същото време подкрепата и за двете либерал-глобалистки организации е спаднала драстично. Лейбъристите са се срутили на 18%, а консерваторите – на 17%. Това, което остава, ще се разпредели от либерал-демократите и зелените, но те просто не пеят в хора. 

Тези цифри не са временен скок за г-н Фараж. Партията му е начело в стотици последователни проучвания от месеци насам – нещо невиждано за трета партия в британската история след Втората световна война. Те напълно опровергават всички бръщолевения, че британците ужасно съжалявали, че са напуснали Европейския съюз. Това просто няма как да е вярно, защото основната движеща сила за напускането на ЕС беше същият Фараж. Години наред той води битка срещу онова, в което някогашната свободна и демократична Европейска икономическа общност бе превърната, след като бе превзета от спуснатите политици, отгледани от всеизвестните 80-90-годишни милиардери, събиращи се в Давос. Ако обществото е толкова разочаровано от политиките на Фараж, докато е бил досега все в опозиция, как изведнъж е готово да му връчи направо управлението на страната!? 

В сравнение с 2024 г., когато спечелиха едва 5 места, сега прогнози показват, че реформистите имат потенциал за над 200 депутати при евентуални избори. Социолозите отбелязват, че подкрепата им е особено силна сред социално консервативни избиратели, разочаровани от миграцията, икономическите проблеми и т. нар. „уок“ култура (термин, който обединява другата любима насока на либерал-глобализма – да сочи с пръст всички свои противници като расисти, нацисти, фашисти, сексисти и ксенофоби).

Двупартийната система на Великобритания (с участието и на либерал-демократите) се тресе из основи и е на път да рухне отново. Последно това се случи в началото на 19. век – около 1831-1832 г. Именно тогава изчезнаха вигите. Интересен въпрос е кой ще изчезне сега... 

Оставката на Стармър отваря вратата за предсрочни избори. Новият лидер може да се реши на такъв ход в опит да консолидира властта си. Но ще катастрофира. Спечелени от „Реформирай Обединеното кралство“, изборите ще предизвикат катаклизъм, който ще се усети далеч извън самата Великобритания. Още повече, че специалната британска мажоритарна система в един тур дава огромни предимства на победилата партия, като леко изкуствено надува резултата ѝ. Това значи, че Найджъл Фараж може да получи пълно мнозинство, достатъчно да провежда политика по свое усмотрение, без да се съобразява с останалите играчи. 

А това би довело до автоматичен срив на установения либерал-глобалистки консенсус: глобализация, масова имиграция, зелена сделка, мултикултурализъм и пост брюкселско влияние. Г-н Фараж неколкократно се зарече да започне масови депортации, затягане на граничния режим за хора извън европейския континент, данъчни облекчения, реиндустриализация, борба с „политическата коректност“, край на всякакви зелени сделки.

Найджъл Фараж не е нещо ново за британската сцена. Дори минава за ветеран. Както по-горе бе отбелязано, именно той бе архитектът на Брекзит. Лидерът на „Реформирай...“ открито се възхищава на Тръмп и борбата му с идеологията на „събудената“ левица – същият този либерал-глобализъм, което американският президент обича да нарича „левите лунатици“. Критиците го виждат като дори още по-краен от Тръмп – много по-изолационистки настроен. Но при победа Фараж ще има солидни врагове, с които тепърва ще трябва да се преборва: повечето медии и съда – институции, които често са враждебни към несистемните партии. 

Така че днешната оставка има всички изгледи да прерасне в бунт на „забравената Англия“ – срещу Лондонския елит, срещу десетилетията либерал-глобализъм и неговата съставляваща, прогресизма, които направиха така, че много британци се чувстват чужденци в собствената си страна. Найджъл Фараж и партията му в момента успешно канализират този гняв. Ако успее, ще прекрои политиката за поколения напред. Ако се провали – може да доведе до още по-голяма нестабилност.