80-годишен гали и целува пчелни кошери
Най-известният пчелар в България Киро Киров от Несебър демонстрира пред журналисти коронния си номер, за да докаже, че са добри и не нападат хора без причина. Той отваря капака на един кошер с голи ръце, без маска, без предпазни дрехи и без да ги е опушил предварително. Вади една от восъчните пити, нежно прокарва ръка върху нея, за да погали любимите си същества. После дълго ги целува. Една пчела се е закачила между пръстите му, той бавно я връща при останалите. Експериментът е заснет от репортери на в.“Десант“ при гостуването им в музея на пчелите в Несебър.
„Ще бъда много доволен, ако министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов изпълни обещанието си и направи контрол върху млякото и меда”, казва още Киров. Най-простият начин да разпознаем чистия мед от фалшификатите в магазина е следният: Взима се един затворен буркан и се обръща с капачката надолу. Последната капка трябва да се стича много по-бавно от останалото количество. Това е гаранция, че медът е чист.
Освен това фалшивият мед стои по-рядък в бурканчето. Ако през зимата пък отидете в магазина и само една част от съдържанието в съда е захаросана, това означава, че там глюкозата е в по-големи количества.
Пчеличките са и показател на това, кое всъщност е полезно за човека и кое не. Там, където има радиация или вредно излъчване, пчела не каца. Където има насаждения с ГМО - също.
Пчелите са пригодени да взимат чисти продукти от природата и по принцип са много чувствителни. Ако в близост да кошера има сята рапица например, те стават раздразнителни. Вредят им прелитащите ниско самолети, мобилните телефони, радиовълните... Всичко това ги дезорганизира и изнервя.
Неслучайно Айнщайн е казал за тях: “Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му останат още само четири години живот”.
Киро
Киров получава първата си награда
„Пчелар на годината“ през 1999 г., малко
след като се пенсионирал като учител.
От няколко години паралелно с производството
на мед се занимава и с единствения по
рода си в страната музей „Пчеларството
от древността до днес“, който се намира
в Кошарица.
Целта е да се запознае
обществеността с целия процес от
събирането на прашеца до ваденето на
медените пити. Музеят условно е разделен
на 2 части, като едната е старинната
„секция“. Там са представени жилищата
на пчелите от каменната ера до наши дни
- скала, дънери, тревни и други модификации.
Освен различни видове кошери, тук гостите
могат да видят и макети на емблематични
сгради от Стария Несебър като на църквите
„Св. Иван Кръстител” и „Свети Стефан”,
на несебърска къща, на вятърната мелница,
крепостната стена, кулите... Има и други
експонати като ханска шатра, славянско
селище, славянско жилище и др.
В
другата част също са представени жилищата
на пчелите, на различните модели кошери,
които се срещат в страната, откакто са
въведени пчелните къщички тук – през
1934 г.
В зоната „Съвременно пчеларство”
пък са изложени пчелни жилища от началото
на двадесети век насам.
В древността
в едно пчелно семейство е имало около
2-3 хиляди насекоми и общо до около 2-3 кг
мед. Това обаче е било крайно недостатъчно
и затова през 30-те години на двадесети
век е създадена системата „Дадан-блат”.
Така днес в един кошер живеят от 70 до 80
хил. пчели и се събират от 25 до 40-50, а може
да стигне и до 100 кг мед.
Най-новата
система пчелни жилища пък е „Лангстрот”.
При тях майката може да живее в 3-те нива
на кошера, обитаван от общо над 100 хиляди
пчели, а добивът за една година е повече
от 100 кг мед.