Затрупаха рекламна агенция с поръчки за портрети на Румен Радев

Рекламна агенция „Пиксел Криейтив“ се помещаваше на третия етаж на бизнес сграда, която приличаше на остарял круизен кораб, заседнал между автомивка и магазин за алкохол. Директорът Антъни Карабаджаков отвори вратата с чаша соево мате лате макиато в ръка – напитка, която изглеждаше като разтопена мазилка, но струваше колкото половин винетка. От колонките в офиса звучеше електронен джаз.

Вътре го посрещна графичният дизайнер Марк Шейтанов.

Марк беше прегърбен над монитора като средновековен алхимик. Дългата му вчесана и напомадена брада блестеше мазно под неоновата лампа. Той нервно ровеше из нея с пръсти, сякаш търсеше изгубен USB-кабел.

– Добро утро, Марки Марк! – бодро изстреля Антъни. – Как върви креативният процес?

Марк бавно вдигна поглед.

– Тони… аз творец ли съм според теб?

Антъни мигна изненадано.

– Разбира се, Марки Марк! Ти си най-добрият графичен дизайнер в София… може би и на Балканския полуостров. Ако Пикасо беше жив и работеше с CorelDRAW, щеше да ти носи флашките.

Марк въздъхна тежко.

– Тогава ми давай творческа работа. Не издържам вече с тия портрети.

Антъни застина с чашата до устните си.

– Други поръчки ли има?

– Общо за още двайсет хиляди.

– Пак ли на Радев?

Марк кимна мрачно.

– Радев, Радев и пак Радев. И всичките поръчки са спешни.

В офиса настъпи тишина. Само климатикът хриптеше като астматичен дакел.

– Пак ли от някое министерство? – попита Антъни.

– И от министерства, и от агенции, и от държавни компании… вече и от общини имаме спешни поръчки. Вчера една администрация поиска портрет във формат „леко бащински, но с евроатлантически нюанс“. Половин час мислих какво значи това.

Антъни се намръщи.

– Абе… някой разпорежда ли им ги тия неща?

Марк се изсмя сухо.

– Никой не ги кара насила, Тони. Това е рефлекс. Инстинкт. Като когато хлебарката усети светлина и хукне към процепа. Само че тук говорим за чиновническия търтей – същество, еволюирало да оцелява при всяка власт. Той още първия ден надушва накъде духа вятърът и почва да сменя портретите, преди дори да са му казали.

Антъни се усмихна кисело.

– Значи административен дарвинизъм.

– Абсолютно. Вчера са били „екипът на Бойко“, днес са „хората на Радев“, утре ще станат будисти, ако трябва.

Антъни се отпусна в стола си и погледът му се замъгли носталгично.

– Мдаааа… така беше и с Борисов някога. Помниш ли? Колко портрети и календарчета направихме с оная негова снимка, дето гледа едновременно като Марлон Брандо и сладка австралийска панда.

Марк кимна без ентусиазъм.

– Когато се смени властта, чиновниците бързат да сменят и портретите по стените. Това е като закон на Нютон.

– Направо като третия му закон – замислено каза Антъни. – На всяко ново правителство съответства равно по сила и противоположно по вкус интериорно обновяване.

Марк посочи към екрана.

– Виж това. Искат Радев с по-топъл поглед. А другите искат по-държавнически. Трети искат „леко усмихнат, но без да изглежда либерален“.

Антъни отпи от матето и лицето му се сви така, сякаш напитката му беше прошепнала нещо за данъчни промени.

– Като споменах календари… предлагам отсега да произведем петдесет хиляди с Румен Радев за 2027-а. През декември ще се разграбят, сигурен съм. Моля те, Марки. Нека свършим и това. После обещавам да ти измисля нещо по-творческо.

Марк замълча за миг. После се обърна бавно към стената зад тях.

Там висеше огромен фирмен портрет на Бойко Борисов – леко избелял, но все така самоуверен. Погледът му следеше офиса като икона в квартална кръчма.

– А нашия портрет… да го свалям ли вече?

Антъни въздъхна тъжно иронично.

– Ти как мислиш?

*Това, което прочетохте току-що, се нарича фейлетон.

Още от автора: 

Това с малкия билетопродавец е нищо, някога осмокласник редовно крадеше и караше автобуси из Бургас

Здравото и свободно общество умее да се шегува с всичко

Завръщането на Spirit of Burgas минава през изхода

Радев, Борисов и Пеевски обещаха да вдигнат заплатите на всички българи с още 50 %

Колко скоро ще чуем мантрата „Заварихме катастрофа – предишните са виновни“?

Слънчогледите поглеждат в друга посока - започва миграцията на предателите