Английският език катастрофира в „Евровизия 2026“

Всеки изпълнител, който по инерция е заложил отново на английския език за участието си в започващия тази вечер фестивал „Евровизия 2026“, е избрал грешната карта. Това сочат прогнозите на букмейкърите, които ежегодно са най-добрият ориентир за крайното класиране. Те обобщават резултатите от ставките за песните от фестивала в различните хазартни платформи по света. 

Именно предвижданията на букмейкърите, а не бройката гледания на съответния клип, се потвърждават и в крайното класиране от много издания насам. Обяснението е просто: пари за залози върху песни от фестивала харчат основно негови фенове, които после и гласуват с есемеси или онлайн. Те имат най-добър усет за ставките си, защото познават спецификата на проявата. А тази година тя е, че един от основните стълбове на силно разклатената либерал-глобалистка идеология, английският език, катастрофира фатално на „Евровизия“. Букмейкърите не му дават шанс за нито едно от първите четири места в крайното класиране. 

Начело, при това с рекордните 34% изглед да победят (което значи, че вероятността да не спечелят клони към нула), са финландецът Пете Парконен и световно известната му сънародничка цигуларка Линда Лампениус с поп-рока „Лиекинхейтин“ („Огнехвъргачка“, Liekinheitin). Втори е гъркът Акилас Митилинеос с техно парчето „Ферто“ („Дай насам“, Φέρτο). Трети – датчанинът Соан Топегорд Лун с електропопа „Фьур ви гор йем“ („Преди да си тръгнем“, Før vi går hjem). На четвърто място букмейкърите нареждат Монро Вата Ригби, дъщеря на конгоанка и американски мормон, която ще представя Франция, с „Регарде!“ („Погледни!“, Regarde!). 

Изпълнителят Пете Парконен, цигуларката Линда Лампениус и песента им „Огнехвъргачка“ засега са безапелационният победител на „Евровизия“ според букмейкърите. Те ще участват изцяло на финландски език на първия полуфинал във Виена от 22:00 часа тази вечер.

Езикът на изпълнение бе най-важната съставляваща на „Евровизия“ в годините до 1998-а, когато фестивалът бе превзет от либерал-глобалистите. Дотогава правилата задължаваха всеки да представя песента на официалния (или един от официалните) език на страната, от която идва. Целта на основателите на проявата бе по този начин певците да пренасят на сцената и частица от своята култура. Езикът не е просто текст. Той е неподправена интонация, послание, национален маниер на пеене, които се губят категорично, ако песента е на английски. 

С кардиналната промяна през 1999 г., която разреши масовото пеене на английски език, бе премахнат също оркестърът от сцената, въведе се синбек (записания инструментал на песента), а след това и предварително записани вокали. Това се случи малко след като либерал-глобалистите, в лицето на всеизвестните 80-90-годишни милиардери от Давос, превзеха и ЕС. Те преименуваха дотогавашната демократична и свободна Европейска икономическа общност и поеха курс към федерализация, заличаване на националните държави и политика на идентичностите. 

Последното имаше за цел да раздроби коренните народи във всяка държава от ЕС на малки групички по полов, сексуален, религиозен и всякакъв друг принцип, за да намали съпротивителните им сили. Едновременно бе поет курс и към подмяна на основното бяло християнско население с мигранти. 34 години по-късно Европа е неузнаваема, държавите почти са се слели, а населенията се омешват с мигранти в пихтиеста маса. 

Опитите за отпор на всичко това на политическо ниво все още не са дали резултат. Но в „Евровизия“ съпротивата е доста по-ефективна и вече обира своите плодове. Феновете на фестивала от години настояват пред организатора, Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ), да възстанови неговия генезис. Преди всичко – английският да бъде пратен в ъгъла. 

Миналата година песните, които бяха на националните езици, сумарно надвишаваха тези на езика на глобализацията, което се случи за първи път от възловата 1999 г. През 2026-а вече дори Великобритания, носителката на английския, ще участва с песен, чиито заглавие и припев са на немски: „Айнс, цвай, драй“ (Eins, Zwei, Drei). Певецът Сам Батъл, който излиза под псевдонима Люк мам но къмпютър, пее: „Ах, ако само имаше език, на който да мога да броя, това би ме накарало да се чувствам по-добре и щеше да е „Айнс, цвай, драй““. 

Малта, която в по-консервативните години на конкурса избираше да участва с втория си официален език, английския, тази година изпраща Айдан. Той ще се представи с песента „Белла“ („Красиво“), половината от която е на малтийски език. Единственият път, когато малтиец е пял на своя език на „Евровизия“, е било през далечната 1971 г. 

На целия този фон изборът на българския екип и Дара „Бангаранга“ да бъде изпята на английски показва огромно непознаване на тенденциите на „Евровизия“, а и в общоевропейски план, защото фестивалът е и политическо огледало на Европа. Българската песен, като структура, и жанрово, е идентична с гръцката. И при двете припевът е изграден около почти изцяло еднотонално, ритмично повтаряне на ключовата дума. Липсва традиционната мелодична линия. Това създава ефект на мантра или скандиране, където смисълът идва повече от ритъма и натрупването, отколкото от някаква мелодия, която човек може да си запее. 

Но букмейкърите отреждат на гърците второто място, а на Дара – незавидното 16. Което поставя песента ѝ на границата на преминаването във финала. Причината е езикът. Когато Дара бе определена за българския представител, без още да е ясно какво ще пее, залаганията за нея скочиха моментално. Тя се изстреля на трето място в предвижданията. Феновете на фестивала разгледаха миналите ѝ песни и там не видяха залитания по езика на глобализацията. Те очакваха от нея, че ще пее на български и във Виена. Освен това им напомняше с трапчинките си на голямата немска звезда от миналото Сандра. 

В мига, когато се появи „Бангаранга“, Дара и изпълнението ѝ се сринаха до 13 място. Този процес продължава плавно и в момента, като тя слезе с още три позиции надолу. Разочарованието сред заклетите последователи на „Евровизия“ бе огромно. Да се твърди сега, че българската песен има потенциал да скочи нагоре в класирането (и дори да победи!?), както пишат немалко български медии, означава да се оставят напразни надежди у техните читатели. 

Но това е българската традиция още от първото ни участие на „Евровизия“ през далечната 2005 година. Тогава група „Каффе“ с различни трикове откраднаха победата на българския финал. А след това БГ медиите дълго време лъгаха, че блудкавата им песничка „Лорейн“ има колосален успех, пък феновете на „Евровизия“ едва ли не си късат ризите по нея. „Каффе“ отпаднаха още на полуфинала, класирайки се в дъното на 21 място от общо 25 участници.