Цветен телевизор „Велико Търново” струваше 7 работни заплати, а дистанционното бях аз

Заради носталгиците по социализма ще припомня някои неща, за да се видят много истини за онова време. И да спрат да ронят сълзи и да разказват колко хубаво било при Бой Тошо.

През 80-те години на миналия век млад специалист започваше работа със 120 до 160 лева заплата.

Телевизор „Велико Търново“ или „Електрон“ струваше над 7 или 8 такива работни заплати. За да се сдобиеш с него, се чакаше на опашка дни и нощи.

Подобна беше ситуацията и с хладилниците, които струваха между 3 и 4 работни заплати на млад специалист.

Трябваше да чакаш с години, за да си купиш кола. Една „Лада“ струваше над 6000 лева, или около 50 тогавашни заплати на млад специалист.

И чакането за апартамент се измерваше с петилетки.

Дънките се купуваха от Кореком и бяха между 20 и 25 долара – тоест 2/3 от заплатата на млад специалист от онова време.

Повечето хранителни продукти бяха дефицитни. Ако нямаше кафе, имаше зеле или ако картофите се появят, нямаше дезодорант. В онези години беше по-ценно да имаш приятелка продавачка, отколкото роднина професор.

Всеки петък филмът беше на руски.

Светът се развиваше, но нас ни пазеха да не го видим. За да видиш Европа,трябваше или да си от комунистическата върхушка, или моряк, или пилот, или спортист, или да си музикант.

Имаше система от привилегии за отговорни другари и другарки.