Педофилията вирее еднакво добре в либерални и консервативни партии

Има теми, които политиците произнасят с престорена тържественост, а обществото слуша с оправдано отвращение. Педофилията е една от тях. Но тя доказано не познава идеологии, не чете партийни програми и не се впечатлява от лозунги. Тя се прикрепя към властта там, където намери удобство, влияние и мълчание.

Ако някой още храни илюзии, че моралният упадък има партийна окраска, достатъчно е да прегледа имената, свързвани със скандала около Джефри Епстийн. Сред споменаваните фигури се откриват и демократи, и републиканци. Европейските случаи, разтърсвали публичното пространство през годините, също не щадят нито либерали, нито консерватори. Порокът очевидно не се подчинява на партийна дисциплина.

Същото важи и за България. Паметта ни не е толкова къса, че да не си спомним случая с осъдения за педофилия бивш депутат Владимир Кузов. Той не беше представител на прогресивен либерализъм, а народен избраник от националистическата партия „Атака“.

Затова днес, когато парламентарните групи се замерят взаимно с обвинения кой бил „закрилник“ и кой „враг“ на подобни престъпления, е добре ние, обикновените граждани, да запазим хладен разум.

Истината е неприятна: във всяка голяма структура, особено там, където има власт, ресурси и влияние, съществува рискът да се укрие човек с тежки морални и криминални отклонения. Партийният цвят не е ваксина срещу престъпление.

Още по-цинично е, когато трагедии и болезнени случаи – като този край Петрохан – се превръщат в политическа дъвка. Но отвъд надутите изказвания, обидите и позирането пред камерите остава въпросът: къде беше тази непримиримост преди? И къде ще бъде след изборите?

Българската политика отдавна е усвоила театралния жест. Скандалът е сцена, възмущението – декор, а жертвите като тези от случая „Петрохан“ често са статисти в спектакъл, чиято истинска цел е не справедливостта, а следващият парламентарен мандат.

Борбата днес не е за морално пречистване, а за по-добра позиция в електоралната аритметика.

За място в листите. За кокала.

Порокът няма партия. Но лицемерието често има трибуна.