Не наркотиците, не алкохолът – мълчанието: защо едно дете се обеси преди бала си
Доверието е сринато... Момче се обесва преди абитуриентския си бал без употреба на наркотици и алкохол - с ясно съзнание. В същия ден МОН пуска пиарски пост за иновативен STEM кабинет. МОН изпращат експерти на терен ужасно късно - едва вчера, след 5 ДНИ, а изявление по темата от там няма. Междувременно в училището са се случили протести на травмирани деца... Синдикат Образование, както години наред обича да прави - размиват темата пускайки "фитили" с цел разделение и настройване "родител срещу учител" - пишат, че искали наказания за родители. Не говорят за горкото дете, отнело живота си.
Мълчание...
Все по-малко хората им се връзват, защото наратива винаги е един и същ: "Говорите за някакъв лигльо дето е бил лабилен - а знаете ли на учителите какво им е?". Класически пиарски ход за отклоняване на вниманието и фокуса - защото двете неща нямат нищо общо и съпоставянето им е сигурен знак, че образователните институции целят поляризация.
Трагедията в Нова махала: Проговори учителката, свързвана със смъртта на 18-годишния Билгин
Но в едно адекватно гражданско общество такива провокации трябва да се коментират и осъждат!
Манипулация не трябва да има.
Защото родителят и учителят никой не бива да настройва един срещу друг. Макар това да е изгодно финансово и корупционни, защото вместо реформи и подкрепа на родителите и учителите - се пробутва вменяване на вина.
И УЧИТЕЛЯТ И РОДИТЕЛЯТ имат една обща цел - децата ни да са стабилни, здрави, мотивирани и интелигентни личности.
Трагедията с 18-годишния Билгин ни връща към съдбата на Петя Дубарова
Защото утре те ще ни лекуват, от тях ще зависи как ще прекараме старините си, колко ще сме богати или бедни, колко хора ще загубят без време живота си. ОТ ТЯХ - децата днес са общото ни бъдеще утре! Никой няма интерес да се караме, да си прехвърляме вина, да си говорим кой колко е жертва и колко му е тежко. Имаме нужда ОТ ПОДКРЕПА - институции като МОН, вместо да ни провокират - трябва да осигурят подкрепа.
Трябва МОН час по скоро да реализират програми за разпознаване на сигналите на агресия, автоагресия, тормоз и пр. И да помогнат на учители и родители да откриват тези сигнали, да търсят помощ навреме, да правят превенция, да създават ЗДРАВОСЛОВЕН И БЕЗОПАСЕН УЧЕБЕН КЛИМАТ.
МОН нямат право да продължават да градят пирамидата на страха.
МОН и Синдикат "Образование" по този начин стават същият насилник вменяващ вина, какъвто е бил години наред прикриваната учителка на обесилото се дете. Тя е използвала вината и унижението, безизходицата и срамът като оръжия за бавен и системен тормоз. Това не е лабилно дете - това е работа по създаването му като лабилно. Системна, години наред.
Не можем да изместим фокуса от множеството тежки въпроси:
- Защо учител-насилник практикува необезпокояван години наред сред един куп деца?
- Защо синдикатите и МОН не коментират казуса, а си правят пиар?
- Защо МОН научава след 5 дни и чак след 5 дни изпраща външен екип там?
- Защо деца се налага да защитават правата на мъртво дете, да организират протести и да дават глас на ужасяващи факти години наред?
- Защо никоя образователна институция в момента не даде конкретни практики и мерки, които да донесат доверие в образованието, а вместо това замазват случая с комуникационни номера?
- Защо психичното здраве на децата на България, техните емоционална регулация, емпатия, житейски умения - са умишлено превърнати в много периферна тема и МОН слагат акцент върху иновативни кабинети, STEM центрове, математика, религия? Децата нямат нужда от красиви мебели, ярки боички, мултимедийни дъски и таблети (докато ги наричаме, че са екранни в училище инвестираме да ги правим екранни) - ако там няма един кьорав възрастен, който да им е приятел, но пък има нормализиран, безнаказан и поддържан учител-насилник?
Крайно време е да спрем да игнорираме сигналите!
Крайно време е да започнем да подкрепяме тези деца ЗАЕДНО!
Ако не можем - има други професии.
НЕ Е ЧОВЕШКО в България да има училищни ръководства, които при насилие и агресия работят изключително усилено и координирано да прикрият и нормализират тормозът, и НЯМАТ нито желание, нито идея как да помогнат на децата.
НЕ Е НОРМАЛНО да кажем, че едно смачквано системно с години дете е "лигльо" и "емоционално слаб", "лабилен" и пр. - защото никой, който е публично унижаван системно, оставен е сам, травмиран е и е депресиран не може да оцелее. Това ще избие като агресия към самия него или към другите и всички научни факти и истории от миналото го потвърждават.
НЕ Е НОРМАЛНО да има РУО, МОН, Синдикат на учители, ДИРЕКТОРИ и училищен екип и 5 ДНИ НИКОЙ да не знае какво да прави с един куп деца в риск. В нормалните образователни системи - трагедията става четвъртък, външен екип веднага започва работа на терен - в петък!
НЕ Е НОРМАЛНО МЪЛЧАНИЕТО ДА ПРОДЪЛЖАВА. 4 години група учители и директори са си мълчали за учител-насилник и са заплашвали куп деца също да си мълчат. Сега министъра също мълчи. От РУО-то там имаме цяло едно изречение "работим". От директора имаме нищо. От учителите - нищо. Мълчанието е най-страшното - то създава по-големи ужаси от насилието. Именно мълчанието кара едно дете да отнеме живота си -защото не може да преодолее тази несправедливост. И ние НЯМАМЕ право да го съдим за това - това е нормално - да не приемаш несправедливостта, учителят-насилник и всички, които като една организирана престъпна група го прикриват години наред!
НЕ Е НОРМАЛНО родители да са под заплаха, че нямат избор, че по-добре да си траят ако има тормоз, нарочване, форми на насилие над децата им заради мантрата "нали там оставяме децата си, иначе какво ще правим, по-добре да си траем да не стане по-лошо".
Абе хора! Колко години ще си плащаме да ни правят на ненормални и да ни унищожават децата???
УЧИТЕЛЯТ може да избере дали да ходи на училище. Ако не му харесва - няма да ходи. ДЕЦАТА НИ НЯМАТ ТАКЪВ ИЗБОР.
И когато детето ви сподели, че не иска да ходи на училище - това е СЕРИОЗЕН СИГНАЛ, който веднага трябва да вземете много насериозно! Веднага трябва да намерите причините, да сте безкомпромисни и да подкрепите детето с всички средства! Защото Мълчанието убива!
И едно дете почина твърде младо много много МЪЛЧАЛИВО и тихо...
Сега ще се започне размиването на темата докато поостарее и хайпът изчезне.
Но колко още деца сме готови да убием с мълчание - и да посегнат на своя или чужд живот точно толкова МЪЛЧАЛИВО и неочаквано, колкото мълчаливи сме били ние за сигналите на насилие, тормоз, унижение, насаждане на страх, токсичност и пр.
УЧИЛИЩЕТО ТРЯБВА да е безопасна здравословна среда за общуване. ТО ТРЯБВА вместо да лъже "тук нямаме насилие" - да заявява "тук имаме програми, политики и практики за превенция от насилие. Ако има насилие - веднага ни уведомете, за да помогнем".
"Ако има насилие си замълчете" не бива да се допуска от никого! Става дума за деца!
Става дума за общото ни бъдеще в тяхно лице. Ако не сме способни да ги отгледаме стабилни и мотивирани хора - ние сме провал за собственото си бъдеще... и за тяхното...
Развитите общества инвестират сериозно в децата си.
Ние също можем.
Първата стъпка е да не демонизираме учителите, да не демонизираме родителите и децата.
Никое дете НЕ МОЖЕ да е враг на образователната система - защото именно заради децата тази система изобщо съществува!
Крайно време е да казваме нещата такива, каквито са!
Защото тези деца не сме ги намерили на улицата и имаме отговорност към тях ВСИЧКИ!
А колкото до учителката-насилник, срещу която десетки деца и родители свидетелстват публично за тормоз - достатъчно е по ЯнкаТакевските утвърдени "добри" практики да говори навсякъде, че тя е жетвата, че е обидена и всички тези хора някак неясно защо лъжат за нея... И по партийно-мурафетските отъпкани пътеки ще й се размине всичко. Колко години й се е разминавало, сега едно самоубийство ли ще я спира...
*Коментарът е от фейсбук профила на гражданския активист Иво Илиев
Още по темата:
Прокуратурата пое случая с ученика, който се самоуби заради учителката си?
18-годишен ученик, който се самоуби имал и проблеми в семейството
Мир на душата му ама това момче си е имало проблем и то не от сега и не от дадената ситуация.