Пясъчните бури задълбочават екологичното напрежение между Китай и Монголия

Пясъчните бури се превръщат във все по-сериозно предизвикателство за северните райони на Китай, включително столицата Пекин, и все по-често се превръщат в източник на напрежение в отношенията с Монголия. През последните години редица научни изследвания сочат, че основният източник на праховите маси е територията на Монголия, особено райони, засегнати от тежки засушавания и рекордни горещини, предава BBC.

През пролетта на 2023 година Пекин беше връхлетян от няколко силни пясъчни бури, които доведоха до здравни предупреждения и ограничаване на движението. Според климатолози значителна част от пясъка е дошла от южните части на Монголия, където деградацията на почвите се ускорява от свръхпаша и активна минна дейност. Експерти обвиняват Улан Батор, че разширяването на пасищата и експлоатацията на въглищни находища допринасят за екологичната криза, съобщават чужди медии.

В същото време икономическата зависимост между двете държави се задълбочава. Китай остава основен купувач на монголски въглища, а жителите на южна Монголия се оплакват от огромните облаци прах, вдигани от камионите по неасфалтираните пътища към китайската граница, пишат анализатори в X.

Монголия е сред най-тежко засегнатите от опустиняване държави в света. По данни на ООН близо 77 процента от територията ѝ е деградирала. Именно затова през август 2026 година в Улан Батор ще се проведе международна конференция на ООН, посветена на борбата с опустиняването. Очаква се форумът да се превърне в дипломатическа платформа за засилване на регионалното сътрудничество, отбелязва BBC.

Китай от десетилетия инвестира в мащабни проекти срещу разрастването на пустините. Един от тях е т.нар. „Велика зелена стена“, която представлява програма, стартирала през 1978 година, която цели засаждането на милиони хектари гори като бариера срещу пустинята Гоби. По план до 2050 година трябва да бъдат засадени около 35 милиона хектара дървета. Въпреки това част от насажденията вече са застрашени от вредители и недостиг на вода, посочват учени.

През 2023 година в Улан Батор започна работа и съвместен китайско-монголски център за предотвратяване и контрол на опустиняването. Президентът на Китай Си Дзинпин обеща подкрепа за монголската инициатива за засаждане на един милиард дървета. Въпреки това експерти подчертават, че дългосрочно решение е възможно само чрез координирани политики, които отчитат както климатичните реалности, така и традиционния начин на живот на номадските общности в Монголия.

Предстоящата конференция на ООН може да покаже дали екологичната дипломация ще надделее над нарастващото напрежение и дали Китай ще успее да се утвърди като глобален лидер в борбата с опустиняването, предават международни медии.