Манол Генов излъга бургазлии

Министърът на околната среда и водите излъга бургазлии. Или поне така изглежда към днешна дата, когато обещанията от есента на миналата година са останали във въздуха – също толкова неуловими и неидентифицирани, колкото и миризмите, които тормозеха града през цялата 2025-а.

На 31 октомври Манол Генов произнесе уверено в Бургас следните думи:
„Много скоро изпълнителната агенция ще разполага с по-съвършени уреди. До края на годината ще имаме мобилни станции за по-широко измерване на различни вещества в атмосферния въздух.“

Това изявление не беше случайно. То дойде в момент на натрупано напрежение, когато бургазлии вече бяха изчерпали търпението си от поредицата „миризливи атаки“, които превърнаха нормалното ежедневие в постоянна тревога. Министърът говореше, за да успокои. За да покаже контрол. За да внуши, че държавата вижда, чува и действа.

Новата година обаче настъпи. И с нея дойде единствено тишина. Няма яснота дали обещаните широкоспектърни измервателни станции са доставени, инсталирани и въведени в експлоатация в Бургас. Ако уредите са налични, но по някаква причина не работят – административна, техническа или бюрократична – нека това бъде казано ясно. Публично. Прозрачно.

Готов съм да се извиня публично, ако несправедливо съм нарекъл министъра лъжец. Но мълчанието не е аргумент. То е признание за безразличие.

Бургазлии все пак имат късмет, че наближават избори. В такива периоди политиците внезапно откриват енергия, воля и чувствителност към проблемите на гражданите. Макар правителството да е в оставка, Манол Генов остава министър. Формално и реално. А това означава, че той все още носи отговорност и все още има време да изпълни обещанието си.

Ако от МОСВ не направят нищо, би било най-малкото честно темата за чистотата на въздуха да се появи ясно и конкретно в предизборните обещания на следващите кандидати за властта. Не като клише, а като измерима и проверима политика.

Разширяването на палитрата от измервани вещества във въздуха на Бургас не е екзотична идея и не изисква технологичен пробив. Това е в компетенциите на Изпълнителната агенция по околна среда и е напълно възможно от техническа гледна точка. Още през август миналата година директорът на РИОСВ – Павел Маринов – го потвърди публично. Следователно проблемът не е в „можем ли“, а в „искаме ли“.

И тук всичко опира до желанието на бургазлии и до обществения натиск върху политиците. До способността на гражданите да настояват, а не просто да въздишат.

Да, понякога вероятно сме параноични. Понякога онова, което носи нощният вятър, може да е просто неприятно за обонянието, без да е опасно за дробовете. Но това не отменя правото ни да знаем. Защото здравето и спокойствието не са лукс. Те са първични блага.

Въздухът е първата ни храна. И когато питаме „Какво дишаме?“, не задаваме капризен въпрос. Задаваме най-основния, екзистенциален въпрос. А на него държавата е длъжна да отговаря.