Тръмп атакува Байдън, но все по-често прилича на него
Доналд Тръмп трябваше да използва последната си обиколка в Пенсилвания, за да рекламира икономическите си успехи и да увери избирателите, че страната е в стабилни ръце. Вместо това той отново се върна към стария си навик и продължи с атаките срещу Джо Байдън. „Кое е по-добро: Сънливият Джо или Кривият Джо?“, попита Тръмп поддръжниците си, демонстрирайки, че прякорите все още са част от арсенала му.
Иронията обаче трудно може да бъде подмината. Докато Тръмп се подиграва на „сънливостта“ на Байдън, самият той напоследък бе забелязан да дреме по време на официални срещи и заседания. Това поставя двамата мъже, които са най-възрастните президенти в историята на САЩ - в неочаквано сходна светлина.
Паралелите не спират дотук. Обиколките на Тръмп с цел защита на икономическата ситуация напомнят болезнено на турнетата на Байдън, с които той се опитваше да популяризира „Байденомиката“ – усилия, които в крайна сметка не убедиха избирателите. И в двата случая посланието се сблъсква с реалността на растящите разходи за живот и усещането за икономическа несигурност.
„Трудно е да не се видят паралелите, както по отношение на възрастта, така и на икономическата ситуация“, коментира политическият анализатор Кърт Бардела. Според него Тръмп все повече влиза в ролята, която Байдън не успя да изиграе – да убеждава американците, че нещата са по-добре, отколкото те ги усещат.
Байдън бе принуден да се откаже от преизбиране след катастрофално представяне в дебат и нарастващи опасения за физическата и психическата му форма. Дълго време Тръмп използваше това като оръжие, представяйки себе си като символ на сила и енергия. Днес обаче републиканецът се сблъсква със собствени здравословни въпроси - от отоци в краката до синини по ръцете, обяснявани официално с „интензивно ръкостискане“.
Най-обсъжданият детайл остава видимата умора на Тръмп. Снимки и видеа от последните седмици показват президент, който трудно крие сънливостта си дори по време на заседания в Овалния кабинет. Критиците сочат и все по-несвързаните му речи и публикации в социалните мрежи като признак на когнитивен упадък.
Подобно на Байдън преди него, Тръмп се оказва в сивата зона между политическия стил и възрастовите ограничения. И макар двамата да са заклети опоненти, времето неусетно ги превръща в огледални образи, които не са толкова различни, колкото биха искали да изглеждат.