Когато съдът не даде справедлив… Майката, която сама уби мъчителя на детето си
Историята на Мариане Бахмайер и трагедията около убийството на нейната 7-годишна дъщеря Анна се превръщат в едно от най-запомнящите се престъпления и последвали отмъщения в съвременната европейска история. На 6 март 1981 г., по време на процеса срещу обвиняемия Клаус Грабовски в Окръжния съд в Любек, Бахмайер изважда пистолет Beretta калибър 22 и произвежда осем изстрела, шест от които смъртоносно раняват Грабовски. Трагедията, разтърсила Германия, поставя общество, медии и юристи пред сложни морални въпроси, които и днес нямат еднозначен отговор.
Преди драматичния акт Мариане е самотна майка, работеща усърдно, за да издържа семейството си. Тя управлява малката кръчма в Любек и се грижи за дъщеря си Анна – светлината в живота й, след трудното решение по-големите деца да бъдат дадени за осиновяване. На 5 май 1980 г. тази светлина угасва. Детето изчезва, а по-късно е открито мъртво – захванато в кашон край канал.
Убиецът – 35-годишният съсед и местен месар Клаус Грабовски, мъж с криминално престъпление за блудство с деца – признава за убийството, но се опитва да изкрие фактите, като обвинява детето в провокация. Тази негова версия, произнесена и в съдебната зала, допълнително изпълва майката с болка и безсилие. Тя се помага не просто свидетел в съдебен процес, а жена, изправена срещу човек, отнел живота на детето ì и дръзнал да го оклевети.
На третия ден от процеса Мариане променя хода на делото, но и на живота си. Заснети кадри покажи как тя вади оръжието от чантата си и стреля по убиеца от упор. Според свидетели тя казва: „Исках той да умре.“ Нейният акт на отмъщение преобръща съдебната практика и предизвиква безпрецедентна обществена реакция. Една част от Германия се окачествява като „обезумяла майка“, другата се превръща в символ на справедливост, недостижима иначе.
Процесът срещу Бахмайер също влиза в историята – тя е осъдена на шест години затвор за предумишлено убийство, но излиза след четири години за добро поведение. Съдбата ì след освобождаването на оставането на толкова драматично, толкова и тъжно. Преместването се в Нигерия, по-късно в Сицилия, развежда се, а след диагнозата рак се връща в Германия. Умира през 1996 г., на 46 години, и е погребана до дъщеря си Анна – момичето, заради което тя живя, страда и извършва деяние, което ще се обсъжда още поколения.
Случаят на Мариане Бахмайер продължава да се изучава като пример за моралното напрежение между личната болка и законовия ред. Дали е герой или престъпник – обществото и до днес не е единно. Но едно е ясно: нейният акт остава един от най-силните символи на отчаянието, майчина любов и разрушителната сила на една трагедия, която никога не е могла да завърши безследно.