Въпреки онзи огромен гаф на Никулден Милица Гладнишка се завръща в Бургас
На 13 декември Милица Гладнишка ще представи в Бургас проекта си „Лисицата и Котараците“ – музикален спектакъл в стил „трубадури“, който преплита истории от големи литературни произведения с авторски композиции и щедра жанрова палитра: от джаз и рок до фламенко, поп и реге. Поканата идва от Общината – жест, който подсказва, че в нейния културен ресор не работят злопаметни хора.
Защото мнозина още помнят големия, но симпатичен гаф, който именно Гладнишка сътвори на един Никулден преди години. Тогава тя беше водещ и – извън сценария – машинално призова публиката да направи заедно с нея „генерална репетиция“ за официалното запалване на елхата и празничните светлини, отброявайки от десет към нула. В нейно оправдание: нямаше как да знае, че това е уговорен сигнал. Скрит в „Дупката“ край пл. „Тройката“, един човек чакаше с физиономия на герой на Кафка да чуе въпросното отброяване, за да натисне бутона на зарята. И когато тълпата изрева „Нула!“, той каза на себе си: „Това е моят момент!“ И натисна бутона.
Небето избухна. Милица Гладнишка зяпна от изненада. А организаторите на събитието от Общината колективно повдигнаха вежди.
Ефектът? Повечето весели хора в публиката така или иначе вече гледаха нагоре. Но кметът – който, разбира се, нямаше представа нито за сценария, нито за организацията на вечерта – се появи на сцената минута и половина след началото на фойерверките, искрено озадачен от преждевременния апотеоз.
Въпреки тази бъркотия, онзи Никулден си остана вълнуващ и усмихнат. А смисълът на празника е точно в това – да приемеш непредвиденото като подарък. В крайна сметка, както гласи простата истина: всичко е добре, когато свършва добре.
Лично аз харесвам Милица Гладнишка и се радвам, че е поканена отново. Смятам да посетя събитието ѝ в богатата празнична програма на града. И ако чете тези редове, се надявам да си спомни случката с усмивка. Аз – със сигурност. Макар че тогава още работех в Общината и бях част от организационния екип, днес си давам сметка: онзи „гаф“ беше просто репетиция за радостта. А радостта, за разлика от зарята, никога не избухва преждевременно – тя идва точно навреме.