Прокуратурата поиска постоянен арест за 7-те обвинени около "Исторически парк"

Грешиш. Сигналът в Прокуратурата е пуснат от Радостин Василев. Именно той се зарече да разоблични Ивелин Михайлов и схемата Исторически парк.

Глобализмът на неолиберализма се нуждае от «Глобалния индивидуалист», т.е. Човекът лишен от всякакви привързаности, независимо дали те са родени от Традицията - роднински, съседски, приятелски, служебни и други, или от Модерна – родолюбие, класова солидарност, идейна солидарност и т.н.

Но в замяна на лишаването от всичко гореспоменато трябва да се предложи нещо друго. «Неолибералната револция» го предлага – хедонизъм, ултраконсюмеризъм /свръхпотребителство/ и глобализираната «американска мечта». Т.е. мечтата да станеш богат. Основната ценност на неолиберализма, като общество на жестока конкуренция с цел максимизация на печалбата, е „личния успех“, изразен от стремежа този успех да се превърне в свръхбогатство, а то в свръхпотребителство. „Свръхпотребителство“ обгърнато от идеята за живота като „непрекъснат празник“. Една вечна „фиеста“, в която има максимум забавления, удоволствия, даже трепет, но няма труд, задължения и отговорности.

За постигането на такъв живот трябва да платиш определена «цена» - била тя престъпление, унижение, предателство. Но резултатът, т.е. постигнатата цел оправдава средствата Тъй като този резултат дава възможност да се достигне най-високо ниво на свръхпотребителство, на суперконсумация, като демонстративен израз на «успеха».

«Глобалният индивидуалист» преодолява това, «което му липсва» /по Арнолд Гелен – става дума, че човекът е същество, което не се задоволява от постигнатото, винаги съществува желание за нещо повече, именно тази «липса на нещо» е това, което го мотивира непрекъснато да действа, (Вж.Gehlen, Arnold. “Der Mensch, seine Natur und seine Stellung in der Welt”, Berlin, Junker und Duennhaupt, 1940, S. 123.) и запълва «вътре в себе си празнотата на небитието»(Вж. Александър Дугин, „Четвъртият път“, Изд. „Изток - Запад“, 2021, с.180.).

Но «Глобалният индивидуалист» не се интерссува от другите, не го интересува обществото, не го интересуват локални, национални, регионални и глобални трагедии или достижения. Неговата основна ценност е собственото «его». Той е нарцисист, егоцентрик и егоист в максимално възможна степен. Това е «Аз-ът» лишен от всякаква солидарност и отговорност към обществото и към другите, даже били те към най-близките – синовна солидарност и/или родителска отговорност.

Тук ще припомним известната мисъл на английския профсъюзен деец и публицист То́мас Джо́узеф Да́нинг (англ. ез. Thomas Joseph Dunning), често приписвана на Карл Маркс, тъй като той я цитира в своето най-известно произведение «Капиталът». Тази мисъл цитираме по "Dunning, Thomas Joseph. Trades Unions and Strikes: Their Philosophy and Intention. London: Published by the author, and Sold by M. Harley, No 5, Raquet court, Fleet Street, E.C., 1860, 52 p. „Капиталът“, казва Quarterly Reviewer (цитираната публикация погрешно сочи „Quarterly Reviewer“ вместо „Quarterly Review“ – влиятелно литературно и политическо списание, публикувано в Лондон от 1809 до 1967 г.), „избягва шума и злоупотребите и се отличава с плаха природа. Това е вярно, но не е цялата истина. Капиталът се страхува от липсата на печалба или от твърде малка печалба, както природата се страхува от вакуум. Но ако е налична достатъчна печалба, капиталът става смел. Осигурете 10 процента и капиталът ще предприеме всяко начинание; при 20 процента той се оживява; при 50 процента е готов да си счупи врата; при 100 процента потъпква всички човешки закони; при 300 процента няма престъпление, което да не би рискувал, дори под страх от бесилката. Доказателство: контрабандата и търговията с роби.»

С какво се отличава тази истина от XIX век с положението днес в XXI век. С една важна промяна. Тази характеристика на капитала, дадена от Т. Данинг демонстрира ценностния модел и манталитета на «Човека капиталист» – «Vir capitalista». В обстановката на т.нар. «национал-либерален капитализъм» това е преди всичко манталитета на ограничен социален слой – най-вече присъщ на едрите и средните капиталисти.

В новата обстановка на «Глобален неолиберален капитализъм», това следва да се превърне в ценностен модел на «Глобалния индивидуалист» – "Individualista Globalis", т.е. този манталитет да се наложи на най-широки социални слоеве от различни класи и социални групи. Когато масите споделят ценностите на господстващата върхушка те не се борят за социална справедливост и социално равенство, те не търсят социална солидарност, не се стремят към народовластие Тяхната борба, ако я има, е действие от типа «Стани, да седна».

Не бива да се забравя за обратната страна на тази ключова неолиберална ценност да станеш богат е страха да не се превърнеш в „губещ“/загубеняк, „looser“/. Като правило първият споменат „идеал“ – да станеш богат, е невъзможен за голямата част от обществото. В резултат на страха да не те приемат за «загубеняк», особено за младите хора, се раждат различни реакции: „ескейпизъм“ /от английски език: escapism от escape – бягам, избягвам/, т.е. бягство от реалността/, изолационизъм, морално унизителен адаптивизъм, пристрастеност към алкохол и наркотици, сексуални перверзии и излишества, а понякога жесток, безмислен и безпощаден бунт, насочен към всеки и към всичко, и всякакви други подобни.

Всичко това създава хаос. Но забележете при условие, че основната част от обществото е придобила гореописания манталитет, този хаос става „управляем“ от страна на „Силните на деня“. Защото целта на бунтуващите е „да избутат онези горе, за да седнат те и да вършат същото“. Такива „псевдо-революционери“ има много и с тях „Силните на деня“ се справят лесно, защото могат да ги „купят“. И го правят.

Страшното за „Силните на деня“ е да не възникне ядро и маса от хора с друг манталитет, отричащ "Individualista Globalis", хора с устойчива социална чувствителност. Ето такива са много опасни, защото те ще тръгнат на действия за смяна на системата.

Когато едно общество загуби своята социална чувствителност, когато немалка част от членовете на това общество се превръщат в социопати, желае това или не, но такова общество рано или късно е обречено на гибел. И спасението на такова общество е единствено в това в него да вземе връх „Човекът“ с голямо „Ч“, т.е. хората със социална чувствителност, поставящи обществения интерес над личния и групов егоизъм.

Какво всъщност означава и как може да се тълкува
думата РЕПУБЛИКА преди БЪЛГАРИЯ?
Официалната етимология твърди, че „република― идва от
латинското res publica, което се превежда като публична вещ, или
иначе казано – обществена собственост, която не принадлежи на
никого конкретно, но се управлява от частна власт, каквито са
днешните институции. Това е юридическият смисъл, използван в
търговските и правни документи.
Но нека погледнем и езиково и символично „Публика― – както
в театъра – са онези, които гледат, но не участват. А РЕ може да
се възприеме не като повторение, а като приставка, която променя
смисъла на думата. Следователно „Република― може да се тълкува
като оформена, структурирана публика – фиктивна юридическа
маса, която уж участва в управлението, но реално само наблюдава.
В този смисъл гражданите на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не са
народът на България, а публиката на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ –
сцената на един театър, в който сценарият вече е написан, ролите са
раздадени, а властта е само илюзия.
В този институционализиран театър имаме:
Сценарий – конституцията, която представлява устав на търговско
дружество
Актьори – министрите, депутатите, съдиите, полицаите
Сцена – парламентът, съдът, телевизията, медиите
Публика – „гражданите―, които наблюдават и ръкопляскат
Продуценти – задкулисните сили, банките, корпоративните
директори
Не е случайно, че пред името „България― стои думата „Република―.
Това е юридическа маска, която заменя смисъла на всичко след нея.
България – като земя, народ и дух – изчезва зад формулировката

„Република България―, която обозначава търговски субект –
юридическо лице.
Може би точно това е капанът – да бъде заличен истинският
народ и на негово място да бъде „инсталирана‖ юридическа
публика или фиктивна маса, която вярва, че участва, но всъщност
само ръкопляска на готовата постановка.
Точно тази дума – „Република―, променя всичко. Тя не е просто
част от името, а ключов фактор от корпоративната система. Ако
пише само „България―, говорим за народ, земя и живи същества.
Но когато преди това стои „Република―, всичко се превръща в
юридическа фикция – корпоративна публика, обвързана с договори,
закони, глоса стил на писане, задължения и контрол.
Оттук тръгва цялата подмяна. Това е началото на схемата.

Днес българина е изправен пред наложителната необходимост не да се справя с обичайните текущи затруднения, а да осмисля и да преосмисля най-дълбоките основания и условия за съществуване на т.нар. българско общество. За огромното мнозинство от българи е очевидно, че самата формула на съвременната българска действителност е порочно заченатата, безотговорно замислена, откровено несъстоятелна и затова ОПАСНА за ЖИВОТА и ЗДРАВЕТО. Българското общество е принудено да избира между себе си и политкриминалното съсловие управляващо ничията земя тридесет и шест години, с други думи оцеляването на българското общество изисква посрещането, осмислянето и решаването на няколко неподдаващи се на поставяне доскоро задачи – предизвикателства.
Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на екзистенциални кризи и върховни изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната кухненско-битова проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.
Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения в режим на неотложност.
Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически герои, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв герои да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: свобода и национална сигурност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.
Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не отвлечени международни връзки и вражди, а непосредствените жизнени условия на българското общество.
Има изключителни исторически моменти, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто тежки времена (те са започнали отдавна), а време на радикални и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят днес.
Можем да заявим съвсем просто и ясно – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена освободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от динамиките на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. ((Но освободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните елити, заченати в грях в началото на ”преходъ” - да загубят своята автентична държавност.))
Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и екзистенциалния въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата страна като дом на нашата обща свобода – това са двата императива, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - окончателна катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността.

Вибаги минават пред тъповатото населвние,сега ше дигнат рейтинга на Ивелин и многп будали отебали гласуванеро ще отидат да пускат гласове

Zakrivai gi teq Cia fbi mosssd kgb
I drugi tam vla4e6ti ot stranata
Milicionerski kriminalni organizacii
Zatvorete i tyrskata granica da ne vlizat

Bulgarian government is a crime syndicate masquerading as a democracy.

Важното е че Парушева е била основния свидетел срещу понцито

Е и? Враговете на нашите врагове са сълзици ненапити, на които автоматично ставаме адвокати? Да не говорим, че актьорите във всичките тези пиески участват в тях доброволно и са доволно платени за това, след което си пият отлежалото уиски заедно и се хилят на будалите които се карат и псуват в тяхна чест.

Мръсното, мазно прасе Д П, "лидер на политическа партия" е пряко замесено в ставащото. Пълен Абсурд.
И.Михайлов може да е схемаджия, фараон и т.н. , но изкара кирливите ризи на тоя дебел мръсник.

Фараон Михайлов кога ще бъде задържан или той нищо не е знаел
А другите боклуци около него
Сводника Киро брейка и генерал полковника