Регулация за социалните мрежи "за" и "против" използването им от деца
Вълна от предложения за забрана на социалните медии за млади хора заля света. Тя е подхранвана от нарастващата загриженост относно вредите, които TikTok, Instagram и Snapchat могат да нанесат на уязвимите умове, посочва The conversation.
Австралия беше първата, която обяви ограничения за лица под 16 години, които имат акаунти в социалните медии.
Нова Зеландия може скоро да последва примера ѝ.
Премиерът на Дания наскоро обяви, че и неговата страна ще забрани социалните медии за лица под 15 години, посочвайки, че мобилните телефони и социалните мрежи „крадат детството на децата ни“.
В България също се появи идеята за ограничаване достъпа до социалните мрежи - TikTok, Instagram и Facebook, на деца до 15-годишна възраст. На този етап става дума за обществен дебат, а не за налагане на регулацията.
Тези действия са част от нарастваща глобална тенденция: Обединеното кралство, Франция, Норвегия и САЩ вече обмислят или прилагат подобни ограничения, често изискващи съгласието на родителите или проверка на самоличността.
На пръв поглед тези политики изглежда са насочени към защита на младите хора от неподходящо съдържание, пристрастяване и грижа за психичното им здраве.
Въпросът може да бъде разгледан и по отношение на културните ценности и контрол върху морала. Дали не навлизаме в нова викторианска ера на интернет, където дигиталният живот на младите хора се определя от регулации и утвърждаване на контрола върху нравствеността?
Викторианската епоха е белязана от строги социални кодекси, скромно облекло и официална комуникация. Публичното поведение е строго регулирано, а училищата се разглеждат като ключови места за социализиране на децата в полови и класови йерархии.
Какво се случва днес? Приложенията за регулиране на прекарваното време пред екрана се предлагат на пазара като инструменти за „здравословен“ дигитален живот, при който потребителят е спокоен, фокусиран и сдържан.
Джонатан Хайдт, психолог и автор на „Тревожното поколение“, казва, че социалните медии влияят на поведението и емоционалната нестабилност на младите хора.
Дигиталният живот на младежите е свързан с намаляваща психологическа устойчивост, нарастваща поляризация и ерозия на споделените граждански ценности. Това твърдение спомага за популяризирането на идеята, че социалните медии са не само вредни, но и покваряващи.
И все пак данните зад тези твърдения са оспорвани. Критиците посочват, че заключенията на Хайдт често се основават на селективни интерпретации.
Например, докато някои изследвания свързват интензивното използване на социалните медии с тревожността и депресията, други проучвания показват, че ефектите са леки и варират в зависимост от контекста, платформата и индивидуалните различия.
Това, което липсва в голяма част от дебата, е темата за свободата на действие на младите хора или способността им да се ориентират интелигентно и креативно в онлайн пространството.
Всъщност, дигиталният живот на младежите не е просто пасивно потребление. Това е място за изразяване и свързване. Платформи като TikTok и YouTube насърчиха комуникацията под формата на аудиовизуални продукти.
Младите хора съчетават мемета, ремиксират видеоклипове и се занимават с бърз монтаж, за да създадат нови форми на разказване на истории. Това не са признаци на упадък, а на развиваща се грамотност. Регулирането на достъпа на младежите, без да се признават тези умения, рискува да потисне новото в полза на запазването на познатото.
Регулирайте платформите, а не младите хора
Именно тук викторианската метафора става полезна. Точно както викторианските норми са се стремили да поддържат определен социален ред, днешните възрастови ограничения рискуват да наложат тясна визия за това как трябва да изглежда дигиталният живот.
"Брейнрот" вълната и как родителите могат да помогнат според специалисти
На пръв поглед термини като brain rot изглежда предават вредата от прекомерната употреба на интернет. Но на практика те често се използват от тийнейджърите, за да се смеят и да устоят на натиска на динамичния живот.
Нова дигитална чума залива България - какво е "Брейнрот"
Но опасенията относно дигиталните навици на младите хора изглежда се коренят в страха от когнитивни различия – идеята, че някои потребители са твърде импулсивни, твърде ирационални, твърде девиантни.
Младите хора често са представяни като неспособни да общуват правилно, криещи се зад екрани, избягващи телефонни обаждания. Но тези навици отразяват по-широки промени в начина, по който се отнасяме към технологиите. Очакването да бъдем винаги на разположение и неизменно отзивчиви, ни обвързва с нашите устройства по начин, който прави изключването наистина трудно.
Възрастовите ограничения може да повлияят на някои "симптоми", но не се справят с основния дизайн на платформите, създадени да ни карат да превъртаме, споделяме и генерираме данни.
Ако обществото и правителствата са сериозни в намеренията си за защита на младите хора, може би по-добрата стратегия е да се регулират цифровите платформи. Ученият Ерик Голдман нарича подхода за възрастово ограничение стратегия за „сегрегация и потискане“ – такава, която наказва младите хора, вместо да държи платформите отговорни.
Никога не бихме забранили на децата да посещават детски площадки, но очакваме тези пространства да бъдат безопасни. Къде са предпазните бариери за дигиталните пространства? Къде е задължението за грижа от страна на дигиталните платформи?
Популярността на забраните в социалните медии предполага възраждане на консервативните ценности в нашия дигитален живот. Но защитата не трябва да идва за сметка на автономността, креативността или изразяването.
За мнозина интернет се е превърнал в морално бойно поле, където ценностите, свързани с вниманието, комуникацията и идентичността, са ожесточено оспорвани. Но мрежата е и социална инфраструктура, която младите хора вече оформят чрез нови форми на изразяване.
Защитата им от това рискува да потисне самите умения и гласове, които биха могли да ни помогнат да изградим по-добро дигитално бъдеще, цитирано от NOVA.