Ето го и най-опасният човек в Америка, според Никсън. Обичаше го цялото хипи поколение

На днешната дата през далечната 1920 г. се ражда една от най-противоречивите личности. Името на Тимъти Франсис Лиъри се свързва не само с това, че е американски психолог и автор на книги, но най-вече с изучаването на ефектите на психеделичните наркотици и с позицията, насърчаваща свободата на тяхното използване.

Лиъри е син на офицер от американската армия и е отгледан в порядъчно католическо семейство. В младежките си години посещава Колежа на Светия Кръст, Военната академия на САЩ в Уест Пойнт и Университета на Алабама. През 1950 г. получава докторска степен по психология от Калифорнийския университет в Бъркли, където е асистент до 1955 г. През 50-те години на миналия век Лиъри разработва егалитарен модел (Егалитаризмът е идеологическа и социална теория, която отстоява равенството между хората във всички сфери на живота – политическа, икономическа, социална и семейна – и цели премахването на неравенствата, възникнали след селскостопанската революция бел.а.) за взаимодействие между психотерапевта и пациента. Също така популяризира нови техники на групова терапия и публикува система за класифициране на междуличностното поведение. Той си изгражда репутация на обещаващ млад учен и е назначен за преподавател в Харвардския университет през 1959 г.

След влизането му американската висша институция, младият учен започва да изучава ефектите на психеделичните вещества и насърчава употребата им - позиция, която го прави видна фигура в контракултурното движение (обществено течение, което се противопоставя на господстващите социални норми, ценности и институции, като изразява алтернативен начин на мислене и живот, по сходност като хипи движенията, бел.а.), през 60-те и 70-те години на миналия век.

Тимъти Лиъри започва да прави опити с псилоцибин, което е вещество от „вълшебните гъби“, което влияе на съзнанието. Той стига до извода, че подобни психеделични наркотици могат да помогнат на хората да се променят и да опознаят себе си по-дълбоко и също така да научават много повече за по-малко време. Заедно с колегата си Ричард Алпърт, по-късно известен като Рам Дас, създава Харвардския проект за псилоцибин, чрез който дават веществото на студенти и го споделят с известни творци.

По подразбиране, експериментите на Лиъри са силно противоречиви и той е уволнен от Харвард през 1963 г. заедно с Алпърт.

Уволнението им се дължи отчасти на опитите на тогавашния студент Андрю Вайл да ги дискредитира, като разкрие, че Алпърт е давал наркотици на студенти в нарушение на споразумение да не го прави.

В средата на 60-те години на миналия век Лиъри живее в имение в Милбрук, Ню Йорк, където формира центъра на малка хедонистична общност. Той започва интензивно да изследва LSD, мощен психеделичен наркотик, получен за първи път през 1938 г. от швейцарския химик Алберт Хофман. Неговите изследвания, които първоначално наблягат на внимателния контрол върху „обстановката и настройката“ на преживяването, стават все по-недисциплинирани и неструктурирани. Той пътува много и изнася много публични лекции, особено в университетски кампуси, и поради високия си публичен профил се превръща във фокус на зараждащия се обществен дебат за LSD.

Застъпничеството на Лиъри за психеделичните лекарства достига връхната си точка по време на Лятото на любовта през 1967 г. Той е приет като духовен водач на Братството на вечната любов - наркогрупа, която произвежда Orange Sunshine - световноизвестната разновидност на ЛСД, който подхранва контракултурата.

На мащабното събитие, говорейки пред тълпата, измисля известната фраза "Включи се, настрои се, излез", която се превръща в негова емблема и в популярен лозунг в хипи - културата.

„Включи се, настрои се, излез“ е лозунг на Тимъти Лиъри, символизиращ духовното пробуждане, хармонията със света и отказа от установените обществени норми – емблема на хипи-културата от 60-те години.

Културните консерватори виждат в Лиъри разрушително влияние върху обществото. Президентът на САЩ Ричард Никсън го нарича „най-опасният човек в Америка“.

36-тият вицепрезидент на САЩ Никсън е убеден, че теориите на Леъри водят до безредици по улиците, а социалната тъкан на младежкото общество се разпада.

Почти на шега, през 1969 г. Лиъри се е кандидатира за губернаторския пост в Калифорния. Идеята му за кандидатиране е коментирана като "ракетна атака" срещу Никсън и Рейгън.

Хората започват да се интересуват и дори да се замислят дали да гласуват за него. Неговият предизборен слоган е „Защо не можем да се обединим? Защо не се обединим?“. За предизборната му песен му помага близкият му приятел Джон Ленън. Той се вдъхновява от кампанията и замисля песента „Come Together“ като своеобразен лозунг за нея. Ленън първоначално пише песента за него, но след като Лиъри е арестуван и отпада от надпреварата, „Come Together“ е преработена и включена в албума на „Бийтълс“ Abbey Road (1969).

Лиъри е заточен в затвора през 1970 г. Но сюжетната развръзка става още по интересна, като революционната група, известна като Weather Underground, му помага в зрелищно бягство и той бяга първо в Алжир, а след това и в Афганистан, където е заловен през 1973 г. и върнат в калифорнийски затвор. Освободен е през 1976 г. и се установява в Южна Калифорния.

През 80-те и 90-те години Лиъри продължава да се изявява публично в лекции и дебати, често с някогашния му противник - фигурата от скандала "Уотъргейт" Г. Гордън Лиди, който веднъж го е арестувал.

Лиъри обаче никога не си възвръща статута, на който се е радвал през 60-те години. Той също така е проектирал компютърен софтуер и е бил ранен защитник на потенциала на новите технологии като виртуалната реалност и интернет.

Прахът му е разпръснат в Космоса от борда на ракета през април 1997 г.

Книгата на Минуталио за Тимъти Лиъри има особено запомнящ се финал – с намигване към последното му желание. Той мечтаел прахът му да бъде изстрелян в Космоса – и тази негова космическа шега наистина се сбъдва. Част от пепелта му е била изстреляна отвъд земната орбита, а останалата – разпръсната по цялата планета. Така, дори след смъртта си, Лиъри продължава пътешествието си – малки частици от него носят духа му из пространството, който сякаш все още шепне на света: "Приключението никога не свършва"