Знаете ли, че най-хубавите месеци са в календара, благодарение на Цезар и Октавиан?
Ако днес решите да се разходите назад във времето – не с трамвай, а с машина, на каквато би завидял и Хърбърт Уелс – и се озовете някъде в ранната Римска република, ще откриете нещо изненадващо. Не, не става дума за гладиатори по шорти или за салати, носещи имена на политици. А за самото време. По-точно: за календара.
Вие щяхте да стоите на форума, да се опитвате да разберете какъв ден е, а някой благоразположен римлянин щеше да ви каже: „Quintilis, разбира се – петият месец!“ Вие щяхте да се изумите, понеже според календара във вашия смартфон в момента сме в юли. Но според тях, това е петият месец. Как така?
* Годината на диета: първо само осем, после десет месеца
Оказва се, че оригиналният римски календар е бил доста по-строен. Съвсем в началото, по времето на основателя Ромул и малко след него, месеците дори били само осем. Януари и февруари не съществували. Да, вярно е! Между декември и март царял времеви вакуум. Хората не знаели точно в кой месец са, но пък това не им и пречело – било зима, земята спяла, никой не засявал, никой не водел войни. Календарът просто си вземал почивка.
Нума Помпилий въвел януари и февруари, за да попълни липсващите зимни дни и да хармонизира календара с лунните цикли и религиозните ритуали.
И така – римската година започвала с март (Martius), наречен на Марс, бога на войната, което е логично, когато сте цивилизация, обичаща да започва годината с битка.
Месеците вървели така: Martius, Aprilis, Maius, Junius, Quintilis... и така нататък до December, който, както името подсказва (от decem – десет), е бил десетият месец.
Това, разбира се, създава известно объркване за нас, модерните хора, които се чудим защо септември (от septem – седем) днес е деветият месец. Отговорът е прост: календарът е сменен, но имената останали – нещо като да кръстиш кучето си „Пухчо“, но след време то да се превърне в 60-килограмов мастиф.
* Юлий Цезар влиза в календара
През 46 г. пр.н.е. влиза в действие реформатор от калибъра на Цезар. Той решава, че стига толкова хаос и не само въвежда по-точен слънчев календар (юлианския), но и си прави разкошен подарък. Така Quintilis, петият месец, тържествено е преименуван на Julius – Юли.
Логично, нали? Когато си диктатор на Рим и искаш да живееш вечно, можеш или да построиш пирамида, или да си заплюеш месец. Цезар избира второто – по-евтино е и не изисква хиляди каменоделци.
* Август не остава по-назад
Но ето ти нов проблем: неговият осиновен син и наследник, Октавиан – по-известен с титлата си Август – не може да остави чичо си да блести сам в календара. Sic transit gloria mundi, но не и без да си присвоиш месец. И така Sextilis, шестият месец, става Augustus – Август.
Но Октавиан не бил просто честолюбив. Той забелязал, че неговият месец има с 1 ден по-малко, отколкото този на Цезар. И какво да направи в такъв случай един самоуважаващ се император? Разбира се, той отнел ден от февруари – най-скромния месец – и го прехвърлил на своя август. Да, точно така: бедният февруари останал с 28 дни заради Октавиан.
* Така станаха 12
И както при всяка империя, която започва с ред и завършва с показност, римският календар се раздул до 12 месеца – някои кръстени на богове, други на императори, а трети останали с нелепи номера в името си, които вече не отговарят на мястото им в годината.
Но какъв по-добър начин да разкажем историята на календара от тази малка императорска драма? Двама самовлюбени владетели – и няколко невинни месеца, преместени, прекръстени и осакатени в името на безсмъртието.
Така че, когато следващия път объркате кой ден от седмицата е или колко дни има февруари – не се ядосвайте. Просто помнете: вината е на Цезар. И на Октавиан.
Още от автора:
Зелен лабиринт на мястото на Дупката – дотук не срещнах по-добра идея
Можем ли да опаковаме бургаския мост в стила на Кристо?
Ще реагира ли Синодът след бургаската заря или стандартът му е двоен?