В ЮАР пак прокарват апартейд, този път черен

34 години след като през 1991 г. тогавашният бял президент Фредерик де Клерк обяви в парламента на ЮАР официалния край на апартейда, дискриминацията в Южна Африка по цвят на кожата отново се завърна като държавна политика. Този път обаче това е черен расизъм срещу бялото население. За него не се пише, защото големите медии следват либерал-глобалисткия давоски конспект. А там е указано, че расизмът може да е само и единствено на бели срещу черни.

През януари 2025 г. сегашният президент на ЮАР, черният Сирил Рамафоса, подписа Закон за конфискацията, който позволява на правителството да отнема в полза на държавата собствеността на бялото население. Текстът не предвижда никаква компенсация. Затова пък обстоятелствата, при които властта може да си присвоява имоти на бели, са така разплуто написани, че дават огромни пълномощия за саморазправа.

Властите дори и не крият, че целта им е точно такава. Правителството на Африканския национален конгрес - партията на черните, която не е пускала властта, откакто я завзе през 1994 година, заяви, че „законът цели да коригира историческите несправедливости от ерата на апартейда“. Появата на това ново расистко законодателство обаче съвпадна със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Случващото се в ЮАР не убягна от погледа му и той го нарече „нарушение правата на бялото население“. Американският президент заплаши и че ще обмисли евентуални санкции срещу ЮАР.

Нещо повече - г-н Тръмп призова всички африканери (както са наричани белите в Южна Африка) да имигрират в САЩ, където обеща да им предостави убежище. Според него по този начин ще се даде пример на либерал-глобалистите (той ги нарече „откачените леви“) как миграцията може да е напълно легална и законна. Първата група от 49 бели южноафрикански мигранти пристигна в САЩ на 12 май. При посрещането им американските власти ги приветстваха като „жертви на расовата дискриминация и насилие в ЮАР“.

Появата им в САЩ предизвика остри реакции както в Южна Африка, така и сред цялото либерал-глобалистко братство по света. Президентът Сирил Рамафоса нарече белите мигранти „страхливци, които бягат от страната, вместо да се изправят пред предизвикателствата на трансформацията и расовата справедливост“. В самите Съединени щати Епископалната църква обяви, че заради 49-мата прекратява участието си в програмата за презаселване на бежанци, защото „американското правителство приоритизира бели мигранти пред други групи в нужда“. Либерал-глобалисткото издание „Бизнес инсайдър“ пък нарече администрацията на Тръмп „лицемерна“, понеже предоставила убежище на цели 49 бели, докато същевременно ограничавала приема на бежанци от други региони.

Проблемите на бялото население в ЮАР далеч не започват и не свършват с въпросния януарски закон. Той просто беше върхът от цяла поредица расистки начинания, предприети в последните години от Африканския национален конгрес. Сред тях е и занижената сигурност в регионите, където живеят бели. Практически веднага след като завзе цялата власт, Африканският национален конгрес оттегли полицията от тези места, с което се даде зелена светлина на черните престъпници да действат.

Още в първите 12 месеца след това в ЮАР бяха убити 74 бели фермери. Отделно над 100 други бяха ранени или изнасилени от черни. Бройката, с леки колебания, остава устойчива до днес. Всяка година десетки бели фермери биват заклани или застреляни от черни. Но не е нужно да си точно фермер, за да бъдеш очистен. На всеки 100 000 души в ЮАР годишно се убиват по 150 бели жители. Оцелелите създадоха в тяхна памет няколко мемориала. Най-известният е Мемориалът на белия кръст. Той е съставен от 3000 кръста, всеки от тях носещ името на убит бял южноафриканец.

Политическата сцена в ЮАР също допринася за новия апартейд. Лидери на партии на чернокожи като „Първо черните, първо страната“ начело с Андиле Мнгситама привличат последователи с постоянни призиви за насилие срещу белите. „За всеки един чернокож, убит от таксиметровата индустрия, ще убием петима бели", заяви неотдавна Мнгситама. Друг виден политик, Джулиъс Малема, лидер на парламентарната партия „Икономически бойци за свобода“, бе сред най-горещите привърженици за експроприацията на земите на белите и бурно приветства приемането на закона през януари.

ЮАР, която либерал-глобалисткият свят в миналото обичаше да дава за пример на расово съжителство между бели и черни, днес се плъзга към бездната. В това отношение тази държава следва същите стъпки, които доведоха някога процъфтяващата Южна Родезия до клоаката, в която се е превърнало днешно Зимбабве.

Властта в бившата британска колония Родезия, някога населена от значителна бяла общност, бе поета от черното мнозинство. След като прекръсти страната си на Зимбабве, наместо с надграждане на икономиката, то се зае със саморазпррава с белите. Убийствата станаха всекидневие. Белите избягаха от Зимбабве. Новият черен президент Робърт Мугабе само за три години конфискува всички имоти на бели, съсипа процъфтяващото селско стопанство, източи фабриките и ги закри.

Икономиката се срина до такива мащаби, че през 2008 г. инфлацията се покачи на цели 231 милиона процента годишно. Това превърна националната валута зимбабвийски долар в купища нищо не струващи хартийки. Държавата вече не бе в състояние да финансира печатането на нови купюри банкноти. През 2009 година, без да е искано официално разрешение от Федералния резерв, и без да е въвеждан с държавен акт, Зимбабве започна да използва американския долар и напълно заряза собствената си парична единица.

Днес Зимбабве страда от корупция, бедност и е сред най- големите доставчици на черни мигранти в Европа. На определени места в Париж например е по-вероятно да се срещне зимбабвийски мигрант, отколкото коренен французин.. Страната е трагичен пример как търсената от черните „революционна справедливост“, съпроводена с расистки плам, води до пълен разпад.