„Международен позор“ или „неизбежно решение“ – политически сблъсък за ЮНЕСКО

Парламентът започна деня с бурни дебати и остри критики заради решението на България да се откаже от домакинството на престижния форум на ЮНЕСКО, който трябваше да се проведе у нас през юли. Решението предизвика гневни реакции от различни политически сили, а представители на туристическия бранш и културната сфера определиха отказа като сериозен удар върху международния имидж на страната.

Ангел Янчев от "Възраждане" нарече отказа „международен позор“ и подчерта, че страната ни е загубила златна възможност да представи богатото си културно наследство пред света. Вместо това, събитието ще бъде проведено в централата на ЮНЕСКО в Париж, а България ще трябва да плати между 1 и 2 милиона евро за неговото организиране във Франция. Според него това не само отслабва позициите на страната ни на глобалната сцена, но и разкрива управленски хаос в културния сектор.

Янчев отправи остри критики към настоящия министър на културата Мариан Бачев, обвинявайки го в липса на инициативност. По думите му, вместо да предприеме спешни действия и да мобилизира институциите за подготовка на форума, министърът просто се е отказал. „Други държави са организирали подобни събития за по-кратко време, но тук наблюдаваме пълна липса на амбиция“, заяви той. Янчев допусна, че неговият предшественик Найден Тодоров може и да е оставил организацията в несигурно състояние, но подчерта, че е имало достатъчно време за корекции.

Реакцията на „Възраждане“ предизвика остра реплика от Станислав Балабанов от „Има такъв народ“, който защити министър Бачев, като подчерта, че той е на поста си едва от няколко седмици, а организацията на форума е започнала много по-рано. „Изключително е унизително да се търси виновник, без да се познават фактите“, каза Балабанов и покани представителите на „Възраждане“ в Министерството на културата, за да се запознаят с документите. Той обясни, че решението за провеждане на форума в Париж е било единственият вариант България да запази репутацията си и да остане в международния процес.

В кулоарите на парламента лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че подобно домакинство се случва веднъж на век и че отказът е „непростима загуба“. Според него, решението България да приеме форума е било част от по-голяма международна игра между Запада и Китай. „Може би целта е била той никога да не се проведе тук, а само да бъде временно отстъпен на България, за да бъде върнат обратно на Запада чрез Франция“, коментира Костадинов.

Критики към решението изрази и депутатът от ПП-ДБ Манол Пейков, който нарече случилото се „огромно фиаско“. Той разкритикува Министерството на културата за липсата на прозрачност и обясни, че информация за отказа е била предоставена едва в последния момент чрез прессъобщение. „Това не се е случвало от 40 години и едва ли ще се случи отново. България пропиля невероятна възможност да популяризира своето културно наследство и да привлече международно внимание“, каза Пейков.

Решението на България да се откаже от домакинството предизвика и вълна от недоволство сред представители на туристическия сектор. На международното изложение ITB Berlin, където България представя туристическите си възможности, хотелиери и туроператори се обявиха категорично против отказа. „Това решение нанася сериозни репутационни и материални щети на българския туризъм“, заяви Даниела Стоева, член на Управителния съвет на Европейските туроператори и туристически агенции.

Настоящата ситуация поставя сериозни въпроси за управлението на културния сектор в България и стратегическите ѝ международни приоритети. Политическите спорове по темата продължават, но едно е сигурно – страната ни пропусна значителен шанс да утвърди позициите си на световната сцена.