Десетилетие без Жельо Желев: Бенчо Бенчев си спомня за човека, който промени България

Днес е тъжен ден за един от най-популярните и разпознаваеми бургаски общественици и представители на бизнеса – Бенчо Бенчев, ключова фигура в местната политика и икономика на региона през последните три десетилетия. Днес той тъжи за своя скъп приятел – Жельо Желев, първият демократично избран президент на България, от чиято кончина се навършват 10 години. Желев влезе на "Дондуков" 2 в началото на 90-те години с космическите 2 738 000 гласа – постижение, което нито един президент или партия не можа да подобри, а сигурно този рекорд ще си остане вечен.

Вчера той посети гроба на първия държавен глава, за да се поклони пред паметта му.  За Бенчев Желев не е просто политик, а приятел, когото ще помни завинаги. В този тежък ден той си спомня за общите им преживявания, запечатани дълбоко в сърцето му.

Приятелство, започнало още преди промените

„Познавам Жельо още преди политическите промени“, споделя Бенчев. Запознанството им датира от времето, когато Бенчев е строителен техник, работещ по изграждането на пътя Карнобат – Грозден. В студените дни работниците намирали подслон във фургон, а кметът на селото често ги черпел с домашно вино.

Момчето с бенката, което всички обичат, навършва 70 години

Един ден към тях се присъединява обикновен на вид човек, който метял на овцете. В непринуден разговор се разбира, че това е Жельо Желев, изселен в Грозден, защото е автор на „Фашизъм“ – книгата, която първоначално е издадена, но впоследствие забранена и иззета от книжарниците.

Риболов, печено агне и „президентска ракия“

След промените, когато Желев вече е президент, той не забравя старите си приятели. Обичащ риболова, той решава да посети Карнобат, а местните му казват, че „има един Бенчо с язовир“.

„Когато чу името ми, си спомни за нашето запознанство в Грозден и дойде заедно със съпругата си“, разказва Бенчев.

Посреща ги с печено агне и домашна ракия, направена през 1994 г. Прекарват нощта в разговори, песни и наздравици, а на сутринта тръгват на риболов на Камчия.

„Когато се разделяхме, той ми каза: ‘Каква беше тази ракия, че главата не ме заболя?’ А аз се усмихнах: ‘Тя е направена от шарата на гроздето, затова.’ Дадох му един кашон, който той занесе в президентството, и оттогава я наричахме „президентската ракия“.“

С времето приятелството им става толкова силно, че Жельо Желев имал своя стая в къщата на Бенчо Бенчев. „Винаги, когато идваше в Карнобат, той не отсядаше в хотел, а у дома. Имаше си своя стая, където се чувстваше удобно и сред приятели. Беше като част от семейството.“, разказва бизнесменът.

Жельо Желев – символ на честност и морал

Бенчев е категоричен: „Жельо беше човек на народа, далеч от лицемерието и арогантността. Казвам това не защото ми беше приятел, а защото беше истински почтен. Аз не деля хората на леви и десни, за мен има само честни и нечестни управници. Той беше единственият политик на толкова високо ниво, който не се поддаде на корупцията.“

Когато един президент няма пари за пътуване

През една от годините срещата на клуба се провежда в Албания, но Желев няма средства, за да пътува. „Дядо Жельо, как може да си толкова честен, че да нямаш 5 лева в джоба си?“, попитал го Бенчев.

Желев се усмихнал и казал: „Приятелю, ако можеш да ми помогнеш с 3000 лева, ще ти ги върна, не знам кога, но само при условие, че ти ги връщам.“

Без колебание Бенчев му дава парите, защото му има пълно доверие. Години по-късно, през 2013 г., Бенчев е в болница за лечение на Паркинсон. Желев веднага идва да го посети, а преди да си тръгне, му подарява книга.

„Когато я отворих, вътре бяха сложени същите 3000 лева. Беше ми ги върнал до стотинка. Това беше истински морален човек.“

„Жельо Желев беше епоха“

На поклонението на Желев Бенчев среща дъщеря му, която му казва: „Баща ми те обичаше.“

„Жельо Желев беше символ на една цяла епоха. Той остави своя ярък отпечатък върху новата история на България. Рядко се раждат такива хора. Още като го погледнеш, ти става ясно, че той не е тарикат, а истински народен човек. През всичките тези години той остана до мен. Винаги ще го уважавам и ценя. Днешните политици страдат от прекалена суета, докато той… нямам думи да го опиша. Нашето приятелство започна още с онзи язовир в Карнобат и продължи до вчера. На поклонението му не чух нито една лоша дума за него. Ако има рай, той е човекът, който най-много го заслужава.“, споделя бургаският предприемач.