Икономиката расте въпреки политическата нестабилност
През последната седмица НСИ публикува бързите данни за брутния вътрешен продукт на България.
Важното съобщение е, че икономиката на страната продължава да расте здравословно – с 0,5% през второто тримесечие на 2024 година и с 2% в сравнение с предишната година. Този ръст е съществено подобен на този, забелязан през последните няколко тримесечия, като на годишна база дори има леко ускорение.
Въпреки политическата нестабилност и по-строгата монетарна политика на световно равнище, видимо икономиката на страната продължава да се представя посредствено.
Ръстът от два процента сам по себе си не предоставя много информация, затова в тази статия ще разгледаме подробно последните данни за БВП и ще ги поставим в контекст.
Сравнение с повечето страни от ЕС показва, че България се представя добре – годишният ръст на БВП за целия Съюз през Q2 2024 е само 0,8%, а за Еврозоната – 0,6%. Със своите 2%
България заема петото място по растеж в групата на страните-членки,
след Словакия (2,1%), Испания (2,9%), Кипър (3,7%) и Полша (4%). В същото време има пет страни, в които се наблюдава спад на годишна база – Естония (-1,7%), Ирландия (-1,4%), Финландия (-0,7%), Латвия (-0,4%) и Германия (-0,1%) – както и две, които имат нулев растеж – Австрия и Швеция.
Ако анализираме промените в БВП на тримесечна основа, само в Латвия, Швеция, Унгария и Германия се наблюдава спад, но тъй като тези страни са регистрирали растеж в предишното тримесечие, нито една от тях технически не е в рецесия.
Според текущите цени, БВП на България за второто тримесечие на 2024 година достига 45,15 млрд. лв., като крайното потребление представлява 81% от този размер, а брутната инвестиция – 17,3%.
Останалите 1,7% се отнасят за външнотърговското салдо – разликата между стойността на износа (60,9% от БВП за тримесечието) и вноса (59,2%).
Най-голямата роля за годишния ръст от 2% играят потреблението
(с годишен ръст от 2,8%) и инвестициите (с годишен ръст от 6%), като външната търговия има отрицателен ефект поради факта, че износът е нараснал по-бавно от вноса спрямо второто тримесечие на 2023 година.
Възприемайки различния ръст в отделните компоненти на тримесечна основа, можем да видим, че фактически само потреблението нараства стабилно през последните четири тримесечия, докато големият ръст в инвестициите се случва през Q3 2023 (цели 7,2% за тримесечие), последван от лек спад или застой в следващите тримесечия.
Износът също не следва общата динамика на растеж – за последното тримесечие нарасва с 0,9% на годишна база и с 2,3% на тримесечна, но това идва след три поредни тримесечия на годишен спад.
Това показва, че стабилното представяне на българската икономика през последната година се дължи предимно на устойчиво нарастващото потребление, докато другите разходни компоненти внасят различен принос към общия растеж.
Силното потребление е резултат от високите доходи, като средната брутна работна заплата в страната за второто тримесечие на 2024 г. е 2296 лв., което е около 17% повече от предишната година (1957 лв.).
Основен фактор тук е липсата на работна сила, която се наблюдава в последните години, и която оказва натиск за увеличаване на работните заплати и, съответно, на доходите.
Банките оказват влияние върху растежа на потреблението – от една страна, потребителското кредитиране се разширява (с годишен ръст от 13,9% за първите пет месеца на 2024 г.) и лихвите по такива кредити дори намаляват тази година, а от друга страна, реалната възвращаемост на депозитите остава отрицателна, което намалява стимулите за спестяване за домакинствата.
На фона на стабилния растеж, индустриалното производство в нашата страна не се представя добре. През месец юни намалява с 5,2% на годишна база.
Само в три други страни-членки на ЕС спадът е по-забележим – Ирландия (-17,4%), Хърватия (-8,3%) и Латвия (-5,5%). Спадът в промишленото производство по голяма част е обща тенденция на европейския континент – за ЕС като цяло, годишното намаляване към юни е -3,2% и в 16 от 27-те страни членки на ЕС се наблюдава спад в този показател.
Снижението в промишленото производство не е ново явление – индексът достига високи стойности около средата на 2022 г., след което постепенно спада в последващите месеци. Дори когато говорим само за преработващата промишленост, за да отбележим излишния бум в енергийното производство преди няколко години, отново виждаме същата тенденция – пик около втората половина на 2022 г. и последващ устойчив спад.
Изобщо, за период от над година цялостната българска икономика расте, докато промишленото производство в страната спада.
Последните макроикономически данни показват интересна тенденция – българската икономика расте стабилно и с добри темпове спрямо другите страни-членки на ЕС. В същото време растежът не е еднакъв по отношение на всички сектори – износът и промишленото производство се понижават през последните няколко тримесечия.
Това, което е ясно е, че потреблението се развива добре, благодарение на нарастването на доходите от труда, което пък е резултат от високото ниво на конкуренция за работна сила.
Въпреки че недостигът на работна сила вероятно ще остане структурен елемент на българската икономика и в бъдеще, дори частично сближаване на баланса между търсенето и предлагането на труд и съответно забавяне на ръста на заплатите може да доведе до намаляване на потреблението.
Това може да влоши растежа на икономиката, ако той продължи да бъде зависим предимно от потреблението и недостатъчно от инвестициите и износа.
Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика.
Източник: EkipNews