Сравнителен анализ на гражданската активност в България и Норвегия
Институт „Отворено Общество – София“ в сътрудничество с Frivillighet Norge публикува обширен сравнителен доклад за гражданската активност в България и Норвегия. Докладът, озаглавен „Компас на гражданската активност“, предоставя подтикващи към размисъл наблюдения за текущото състояние на неправителствените организации (НПО) в двете страни, като изследва съществуващите тенденции, предизвикателства и нужди.
Докладът, финансиран от Фонд Активни Граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейско икономическо пространство 2014–2021 г., има за цел да установи приликите и разликите между българското и норвежкото общества по отношение на институционалното доверие, личните и социалните ценности и гражданския сектор.
Някои от ключовите наблюдения на доклада са следните:
Доверие в институциите:
– Доверието към неправителствените организации е значително по-високо в Норвегия. Почти 90% от гражданите в северната страна изразяват доверие към НПО в сравнение с приблизително 40% в България.
– Разликите в доверието към НПО са тясно свързани с общото институционално доверие във всяка от двете страни, включително доверието в правната система, полицията, армията, националното правителство и международните организации. Доверието в Норвегия към тези институции е значително по-високо отколкото в България.
– Особено контрастна е картината по отношение на доверието в правосъдието. Докато в България под 30% от гражданите изразяват доверие в правосъдието, то в Норвегия над 80% от запитаните имат доверие в правната система.
– Голяма разлика съществува и по отношение на доверието в националните медии: Почти всички норвежци (90%) имат доверие на националните медии в страната си, докато подобно доверие изразяват само половината от българите (51%).
Отношение към демокрацията:
– Има големи различия между българите и норвежците и в чувството на удовлетвореност от демокрацията и в начина, по който тя функционира в собствената им страна. Около 40% от българите са удовлетворени от демокрацията в своята страна поне до известна степен, докато в Норвегия около 80% от населението са доволни от начина, по който демокрацията функционира.
– Отговорите на въпроси, които целят да регистрират автократични тенденции, се различават значително в двете страни. В Норвегия 84% смятат, че да имаш силен автократичен лидер е лошо (62% смятат, че е много лошо). В България около 30% смятат, че подобна политическа система е лоша, докато 52% казват, че да имаш силен лидер е или нещо много добро (23%) или по-скоро добро (29%).
Лични и социални ценности:
– Норвежкото общество изглежда по-хомогенно и консолидирано по отношение на основния набор от изповядвани ценности в сравнение с България, като мирът и правата на човека са високо ценени от гражданите и в двете страни.
– Норвежците отдават по-голямо значение на уважението към планетата и проблемите на околната среда, докато българите отделят повече внимание на индивидуалната свобода и уважението към човешкия живот. Докато в Норвегия 24% изразяват уважение към планетата, то в България делът на хората с подобно отношение към планетата клони към нула. Докато в Норвегия 22% от хората вярват, че промяната в климата е нещо важно, то в България на това мнение са едва между 2% и 4%, според цитираните в доклада данни.
– Приемането на хомосексуаността и етническото многообразие е значително по-високо в Норвегия в сравнение с България. В Норвегия практически никой (2-4%) не възразява да има за съседи хора с различен етнически произход, докато в България на практика всеки трети има подобни възражения.
Предизвикателства пред НПО:
– Когато погледнем към гражданския сектор, първото забележително различие между България и Норвегия е по отношение на броя на неправителствените организации. В Норвегия към 2023 година има около 65 000 регистрирани НПО, но се смята, че общият им брой е около 100 000, тъй като регистрацията не е задължителна. В България общият брой на регистрираните НПО през 2023 година е около 26 000, но тези, които са подали доклади пред Националния статистически институт (т.е. тези, които са имали някаква дейност на стойност над 500 лева годишно), са около 9 000.
– Друго различие: докато 78% от гражданите на Норвегия са членове на поне едно НПО, а 48% са членове на поне две, то в България членството в НПО имат около 20% от населението.
– В България НПО се сблъскват с предизвикателства, свързани с ограничената финансова подкрепа за дейността им, липсата на доверие на обществото, несъвършенства на правната рамка, политически натиск и ограничен капацитет.
– В Норвегия предизвикателствата са свързани по-скоро с необходимостта от диверсификация на финансирането за НПО, наличието на административни трудности, риск за отпадане на държавния монопол в хазарта, който е значителен източник на финансиране за НПО, както и с проблеми по отношение на регистрацията.
Докладът подчертава важността да се разбере уникалният контекст и специфичните обществени фактори, които формират гражданската активност във всяка страна. Той акцентира върху необходимостта от продължаваща подкрепа и сътрудничество, за да се адресират предизвикателствата, пред които са изправени неправителствените организации и да се насърчи активното гражданско участие.
Източник: Инфобизнес