Няма да сме част от коалиция, чиито цели се описват просто като „евроатлантически“

- Г-жо Григорова, социологията сочи, че „Солидарна България” ще прескочи 4%-овата бариера и ще станете част от следващото НС. Виждате ли в него партньори, с които да работите?

- Нека оставим социологията на социолозите, най-важно е какъв ще бъде резултатът след 9 юни, а ние сме убедени, че ще имаме група в парламента, която ще бъде ярък коректив на предателската политика, водена от последните български правителства. Да погледнем последното – т.нар. Сглобка. Tо имаше четири основни приоритета:

• влизане в Шенген и макар Брюксел да ни допусна само да си подадем носа вътре (все още стои контролът по сухоземните граници към ЕС), ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ обявиха, че са постигнали невероятен успех. Що за успех е това камионите със стоки да продължават да висят по границите и ние да губим стотици милиони левове?
• влизане в еврозоната – слава Богу не влязохме и скоро не се очертава да влезем.
• въоръжаване на Украйна – не съм убедена, че това би подобрило по някакъв начин живота на българите. Убедена съм обаче, че снарядите не носят благоденствие, а смърт. Ние сме партия на мира и като такава смятаме, че единственият изход от този конфликт е по пътя на мирните преговори.
• конституционна реформа – ПП-ДБ дойдоха с обещания да борят КОЙ с помощта на президента Радев, след което обърнаха Конституцията с хастара навън заедно с КОЙ срещу президента Радев.

Това правителство нямаше нито един социален приритет – заплати, сигурност, намаляване на неравенствата, спиране на изтичането на публични средства от здравната система, укрепване на образованието, силна социална мрежа за уязвимите. Наш партньор в 50-тото Народно събрание може да е всеки, който подкрепи нашите предложения за законодателни промени. Но ние няма да сме част от коалиция, чиито цели се описват просто като „евроатлантически“ и които нямат нищо общо с общочовешките ценности.
 
- В Бургас засегнахте много важна тема за деиндустриализацията на града. За това, че икономиката загуби хиляди работни места. Какво може да направите, за да решите този проблем.

- Конкретно за Бургас е необходимо да се възроди индустрията. Дълги години, преди да започне разпадът, той е индустриален град, а негов символ са пристанищата, на които пристигат и се изпращат товари, на които риболовците докарват своя улов и го продават. Понастоящем пристанище Бургас работи под капацитета си и това, което споделиха хора, запознати с дейността му, е, че под лобистки натиск от управляващи, се отказват товари. Така се убива публично предприятие – с некадърни и подкупни „стопани“, и този процес трябва да спре, в противен случай пристанището ще бъде доведено до просешка тояга и приватизирано, както се случи с множество други обществени предприятия.

Както Бургас, така и цялата страна имат необходимост да се изграждат компании, които произвеждат стоки с висока добавена стойност – преработвателни, машиностроителни, високотехнологични фирми. Това може да се прави и от държавни предприятия. А може да се изградят и икономически зони, в които обаче е ключово важно да бъдат привличани инвеститори, които поемат значителни социални ангажименти, например минималната заплата в тях да бъде поне с 30% по-висока от националната МРЗ. Икономика за хората, не хора за икономиката!
 
- В Бургаска област има огромен проблем с недостига на кадри в туризма. Кой според вас е виновен - работодателите, заради ниските заплати, или самите кадри?

- Ниските заплати, експлоатацията и неуважението към работещите са причините за недостиг на кадри в кой да е сектор, но това важи с особена сила за туризма, който е един от най-сивите икономически сектори. Самата аз като представител на синдикат съм получавала информация за експлоатация по Черноморието и съм изпращала сигнали в Инспекцията по труда. Но еднократни усилия не са достатъчни за генерална промяна на начина на мислене и работодателския подход. Когато преследваш краткосрочни печалби, но не си даваш сметка за дългосрочните вреди, които причиняваш, резултатът е този. Сега търсят хора от трети държави – украинци, молдовци, някъде филипинци и индийци. Докато нашите съграждани вече подреждат живота си и отглеждат семействата си в други държави.
 
- Демографската криза се задълбочава с всяка изминала година. Има ли изобщо начин да спрем този процес и какъв е той?

- Трудно, но все още не е невъзможно. Необходимо е да направим средата в България благоприятна за отглеждане на деца, с достойни доходи за работещите, с адекватно здравеопазване и пълноценно образование. Ако говорим само за тясно демографски мерки, тогава ще посочим три – детски надбавки за всички деца без условия, място в детските градини и ясли за всяко дете и майчинство за втората година поне в размер на минималната работна заплата.
Не е нормално семейството на българско дете в Германия да получава по 200 евро без никакви условия, а в България да получава по 50 лв. и то след като родителите му предоставят в Агенцията за социално подпомагане куп документи. У нас се доказват доходи (брутни, не чисти), дали има ваксини, дали ходи на училище и още, и още. Сега България се държи като мащеха към собствените си деца и никак не е учудващо, че те търсят майка другаде.
 
- Защо на България е нужна лява политика, а не дясна?

- Дясната политика защитава капитала, защитава работодателя. Лявата трябва да брани правата и интересите на труда, на трудещите се хора. Това е базовата разлика. И именно затова синдикат не може да бъде десен, това е дървено желязо.

И именно затова ние сме проработническа, социална и солидарна формация. Солидарността има много измерения:

• между поколенията – пенсиите на днешните пенсионери се изплащат от осигуровките на днешните работещи;
• работническа солидарност – да застанеш до колегата си и заедно с него да се бориш за правата му, защото утре ти ще имаш нужда от неговата подкрепа; учителите да са рамо до рамо с миньорите, транспортните работници до държавните служители, пожарникарите до здравните работници.
• между бедните и богатите – през данъчната и осигурителната система по-заможните граждани трябва да поемат по-голяма отговорност за осигуряване на нужните на държавата средства, за да може тя да се погрижи за нуждаещите се.

- Плаши ли ви прокарването на либералните политики в България и какво е вашето мнение по темата?

- Нищо не ме плаши. Проблем е обаче подмяната на традиционните цели на левите формации. Те следва да се борят за социални и трудови права основно, тъй като всички хора имат еднаква нужда от храна, подслон, топлина. И едва след това да полагат усилия за правата на малцинствените групи, били те етнически или сексуални. Тези борби, разбира се, могат да вървят успоредно, ако обаче първо си осигурил минимума за базата. Неслучайна е пирамидата на Маслоу, в основата на която стоят физиологичните нужди. Няма как да има надстройка без фундамент.

По-тревожни за мен са неолибералните политики, които се налагат в България през последните три десетилетия. Политики, насочени към приоритизиране на частната пред публичната собственост. Към повече гъвкавост на работника в услуга на бизнеса. Към изменения на законодателството, които обезсилват малкия човек. Именно с тези тенденции се борим от години, но ефектът от действията ни е лимитиран, тъй като инструментите на властта, с които може да се постигне реална промяна, не са в нас. Време е да си ги вземем. Време е за хората!