Утре хиляди ще чакат чудото на Бачковския манастир

По повод един от най-големите християнски празници – Успение Богородично, или Голяма Богородица – хиляди хора от цялата страна всяка година се стичат в Бачковския манастир, за да почетат Божията майка и да се помолят за здраве, успех и спасение. На 15 август Светата обител празнува и своя храмов празник. Пред чудотворната икона на Божията майка се извива огромна опашка. Много хора идват от предишния ден и остават да пренощуват в манастира. Смята се, че на този ден силата на чудотворната икона на Богородица е още по-голяма. Вярващите отиват в манастира, за да измолят здраве и изцеление за себе си и близките си.

Бачковският манастир е вторият по големина в България след Рилския. Сгушен между хълмовете на Родопите, той е притегателно място за хора от близко и далеч. Най-голямата светиня на манастира е Бачковската чудотворна икона „Св. Богородица – Елеуса“. За нея има специално отредено място в главната манастирска църква. За пристигането на иконата в района на Бачково има и много легенди. Едно от преданията гласи, че иконата е „прелетяла“ от грузински манастир, където към нея имало пренебрежително отношение. „Кацнала“ в местността Клувията и в този миг пламнал огън. Той не парел, но светлината му била толкова силна, че превръща нощта в ден. Огънят не угасвал три дни и три нощи. Двама пастири – брат и сестра, отишли да проверят какъв е този чуден огън. Така открили иконата и веднага съобщили в манастира. С лития тя била пренесена в църквата „Св. Богородица“ в двора на манастира. Поставили я на иконостаса. За тяхно изумление на сутринта иконата я нямало. Оказало се, че се е „върнала“ в Клувията. Още две сутрини чудното „бягство“ се повторило. Докато на един от монасите не му се присънила Богородица. Тя му казала, че ще остане в манастира само ако ѝ бъде отредено специално място – вдясно от входа на храма. Така щяла да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Заръчала на втория ден от Великден да я водят до Клувията.

При една от последните реставрации на гърба на иконата бил открит надпис, от който станало ясно, че тя е подарена на манастира през 1311 г. от двама грузински пътешественици – Атанасий и Окрамир. Според историческите сведения иконата е била укрита в скали над манастира по време на турското робство, за да бъде спасена от опожаряванията на обителта. Иконата, пред която хиляди отправят молитвите си, е облечена в сребърна ризница. Тя е направена през 1819 г. от пловдивския ювелир Петко Хаджи в знак на благодарност за изцелението на съпругата му. Чудодейната икона помагала на нуждаещи се, без значение на кой Бог се кланят. Смята се, че иконата „Св. Богородица – Елеуса“ е една от 5-те у нас, които помагат на бездетни двойки да се сдобият с рожба.