Ужасих се от бедствието, виждал съм много неща, но никога нещо подобно

Кметът на най-пострадалата от бедствието община Иван Алексиев благодари на Бог, че опази Поморие и ураганът се размина без жертви

Ключови думи: Иван Алексиев, Поморие, Новини, Флагман, Бургас, бедствие, ураган

Поморие пострада най-сериозно при невиждания по размери ураган, който връхлетя Бургаска област в събота. Кметът Иван Алексиев успя бързо да мобилизира цялата си администрация, за да се справят с пораженията от бедствието.

Днес градът леко по-леко се връща към нормалното си русло, но щетите са колосални - както за земеделските производители, така и за стотици поморийци. Потрошени са много автомобили, има поражения върху частни сгради, както и немалко обществени обекти.

В Поморие обаче са доволни, че покровителят на града Свети Георги ги опази от случаи с летален край. Разговаряхме с кмета Иван Алексиев днес, по време на визитата на зам.-министъра Тодор Джиков. (ВИЖТЕ ПОДРОБНОСТИ ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО ТУК)

-Г-н Алексиев, два дни след бедствие, може ли да направите обобщение какви са преките и косвени загуби за Поморие?

-Преките загуби хората ги усетиха директно върху гърба си. Има доста отнесени покриви и пострадали автомобили. Много дървета паднаха в целия град. Засегнати са детски площадки, градския стадион, имаме счупени прозорци. Тези неща обаче бързо ще се отстранят. Косвените загуби, за съжаление, ще са много по-големи. Ето този случай, например. Намираме се на лозовия масив. Лозарите загубиха около 80% от масивите си, вследствие на бурята и градушката, която падна след това. Първо те няма да могат да си продадат гроздето, просто защото е унищожено, и второ – лозята ще се възстановят много трудно. В тях са инвестирани много средства и личен труд. Дори и да се възстановят лозята, ще им трябват поне 2 години, за да започне да дава плод. Това значи, че поне 2 години поморийска ракия и поморийско вино на практика няма да има, което е много притеснително, един цял поминък остава на нулата след бедствието то 17 септември.

-Има ли механизъм, с който вие можете да ги подпомогнете, като Община?

-Ние нямаме тези финансови възможности, но затова благодаря на областния управител проф. Мария Нейкова, че пряко се ангажира с проблема. Благодаря и на зам.-министърът на земеделието - г-н Джиков, че пристигна веднага. Това бедствие е ужасно и трябва да се намеси държавата. Ние можем да подпомогнем с косвени неща – както правим сега, падналите дървета, които сега режем, ще бъдат дадени за отопление на социално слаби хора. Можем да ремонтираме покриви и т.н., но директно на лозарите не можем да помогнем. Държавата трябва да го направи и дори мисля, че подходящо би било да се разработи държавна политика по отношение на лозарството. Това са едни от малкото земеделски производители, които са без субсидия. Навсякъде в ЕС – в Гърция, Испания, Италия, лозарите получават такава и то доста сериозна, но не и в България.

-Сякаш трябва да повишат и застрахователната си култура, да имат навици да застраховат продукцията...

- И сега много от тях искат да я застраховат, но застрахователите отказват, защото има сериозен риск за тях. Тази политика на застрахователните компании трябва може би да се промени. Да, те са частни организации, които защитават своите интереси, но никой не иска да застрахова лозарите, които са на практика фабрика на открито. Виждате какво се случи – за 20-ина минути мина ураганът с градушката и унищожи всичко. В този случай държавата трябва да влезе като гарант, например с фонд, чрез който земеделските производители да могат да застраховат продукцията и да бъдат защитени. Иначе каквото е по силите на Общината, ще го направим. Сега сме организирали процедура, чрез която лозарите директно пускат заявленията до нас, в Кризисния щаб, след което ние ги входираме до Общинска служба „Земеделие”.

-Къде бяхте по време на бедствието и какво си помислихте, когато видяхте урагана?

-Бях на стадиона в Каблешково, където предстоеше футболен мач между отборите на Каблешково и Средец. В 16:30 ч. времето беше слънчево. В 16:50 ч. притъмня и започна да вали с едри капки силно дъжд, последван от градушка. Точно тогава ми звъннаха и ми казаха, че в Поморие е страшен ураган и има проблем в един от хотелските комплекси. Веднага тръгнах с колата към Поморие и в 17:00 ч. бях точно пред Винпрома, заедно с още 4 коли. Пред мен паднаха големите борове, които препречиха пътя и стана голямата опашка. Успяхме да се преминем и към 17:20 ч. влязах в града и се ужасих. Ураганът беше преминал, а гледката бе кошмарна. Това, което видях, за първи път ме накара да се почувствам уплашен. В 12-те ми години като кмет съм виждал много неща и други сериозни бедствия, включително пожари, морски бури и т.н., но никога нещо подобно. Признавам си – уплаших се, защото осъзнах за колко кратко време могат да бъдат отнети стотици човешки животи и колко кратък е всъщност човешкият живот.

-Поморие по чудо се размина без жертви...

-Благодаря на Господ, че това не се случи и се отървахме само с няколко леки наранявания – две пострадали жени и един мъж, паднал зад борда, който беше спасен. Нанесени са материални щети, но всеки трябва да си направи извода. Първо да бъдем малко по-смирени и малко по-добри. Критиката е хубаво нещо, но нека е в градивна посока. Лесно е да се критикува, да се снима и да се сяда зад компютъра и да се коментира. Но когато се сблъскаш с човешкото нещастие и трябва да взимаш важни решения за части от секундата, тогава разбираш какъв си и какво се случва. Благодаря и на моя екип, и на всичките ни служители от общинските предприятия. До 17:30 ч. се случи всичко това, за което ви разказвам. В 18 ч. вече всички екипи бяха на терен и помагаха за разчистването. Изключително бързо и адекватно реагирахме. Обръщам се към всички – нека бъдем малко по-смирени. Наистина не знаем какво може да ни поднесе животът и кой до кого ще опре. Да не се делим, да не се караме за дребни неща, а да гоним голямото – да вървим напред като държава и като народ. Когато се случи подобно нещо рязко ставаме благородни, а след това забързани в ежедневието си забравяе всичко това. Нека не си го припомняме само в лоши моменти.