Когато отношенията охладнеят и се получи емоционална дистанция

„Чувствам се толкова изолиран, че усещам физически дистанцията между мен и моето аз.“ Фернандо Песоа

Когато охладнеем към някого, проявяваме най-отблъскващата страна на характера си. Грубото поведение запълва празнината между емоционалната дистанция и физическото изчезване – напускането без никакво обяснение. Има хора, които прибягват към измислени оправдания и отказват да признаят съществуването на пропастта, зейнала между тях и партньорите им, студенината, разрушаваща бавно, но сигурно връзката им. Партньорите вече не са съучастници, не търсят погледа на другия, а ситуациите, които преди са извиквали усмивка на устата им, сега ги оставят безучастни.

Емоционалната дистанция боли. Особено когато една от страните продължава да влага чувства във връзката и се опитва да я закрепи. Това не означава, че другата страна не страда. Той или тя изпитва вина, а понякога и разкаяние. Ала какъвто и да е случаят, едно е сигурно: само малцина от нас успяват да подходят мъдро към подобна ситуация. При това за всички замесени би било най-добре да се намери решение на конфликта, защото само така ще могат да продължат напред. И на двамата ще им е по-трудно да преодолеят раздялата, ако единият се опитва да съживи любовта на тлеещ огън, а другият прибегне до гостинг, тоест изчезне от живота на досегашния си партньор, без да се потруди да даде обяснение. Но при добра воля всеки е в състояние да излезе с чест от такова трудно положение.

Когато чувствата изстинат и търсим отговор на въпроса „защо“

Винаги има причина за охладняването на отношенията. Липса на обич и интерес, нови потребности и противоположни възгледи по важни въпроси са само някои примери. Когато пламъкът на някога чистата и светла любов угасне, отваря място за онзи гъст и често неясен полумрак, в който не знаем накъде да се движим. Това, което само подозирахме, сега е научно доказано: Шарлийн Белу и Бренда Х. Лий от Кеймбриджския университет неотдавна публикуваха изследване, в което посочват, че един от най-сложните проблеми, пред които се изправя човек, е да се сбогува с дадена връзка. Авторите на споменатия труд твърдят още, че за да продължим живота си, първо трябва да си изясним какво е причинило срива в отношенията. Те описват определени динамики, които са неуместни, но към които сме склонни да прибягваме, когато видим, че краят на връзката наближава.

Как не бива да късаме

Най-вредната и страхлива динамика, която можем да изберем, за да се разделим с партньора, е просто да изчезнем без предупреждение. Може да звучи драстично, но практиката на гостинга се наблюдава много по-често, отколкото предполагаме – както в романтични, така и в приятелски връзки.

„Вината не е твоя, а моя“.  С това изказване, което сигурно всички сме чували поне веднъж, привидно освобождаваме партньора от всяка отговорност, която вероятно тежи на плещите му. Същевременно използваме фрази като: „Ти заслужаваш нещо по-добро“ или „Аз не мога да ти дам това, от което имаш нужда“. Но с подобни думи само замаскираме факта, че интересът ни вече е насочен другаде и повече не обичаме настоящия си партньор.

Разбитият айсберг. Бягството към айсберга е друга неадекватна, но често избирана стратегия. Става дума за това, че позволяваме на отношенията да изстиват все повече и повече с всеки изминал ден. Игнорираме предупредителните сигнали и проточваме процеса толкова дълго, че накрая връзката с обичания някога партньор достига точката на замръзване. Озоваваме се върху айсберг, който се разбива на парчета, потъващи едно по едно.

Емоционалната дистанция – трудният път на раздялата

Все пак процесът, който води до края на връзката, не е непременно необратим. Понякога е възможно емоционалната дистанция да отклони партньорите за известно време от пътя, по който са поели. Двамата може да се споразумеят за стратегии, които отново да разпалят пламъка на любовта и да затоплят отношенията. Но на въпроса кога си заслужава да се предприеме подобен опит няма универсален отговор. Най-честите проблеми, с които се сблъскват психолозите в практиката си, са паническите разстройства и депресиите. Тези болестни състояния засягат пряко междучовешките отношения на пациентите. Примерът показва, че човек, който минава през труден период, белязан от стрес и безнадеждност, често не разполага с нужната енергия да се наслаждава на връзката със себеподобните си.

Нека да е ясно, че винаги има надежда, когато отношенията охладнеят и се създаде емоционална дистанция. Връзката с партньора преминава през различни фази и не бива да я оставяме без внимание: тя иска да бъде подхранвана и от конфликтите и противоречията трябва да се учим да израстваме. Когато излизаме по-силни от такива ситуации, често се сдобиваме с нужната мотивация да работим върху връзката, за да продължим да й се радваме. Но както и да постъпим – дали ще разпалим наново пламъка на любовта и ще спасим отношенията, или ще се сбогуваме с достойнство – трябва да бъдем емоционално компетентни личности, ако искаме да се справим с това предизвикателство. За съжаление обаче в училище не ни учат на емоционална компетентност. Наше задължение е всеки ден да се упражняваме в чувствителност, респект, борбеност и достойнство  - качества, които се отнасят до всички онези детайли, изграждащи живота ни.

Всяка връзка, която създавате с друг – била тя романтична или приятелска – заслужава уважение във всичките й фази. Начинът все пак да я запазите, ако решите да я прекратите, говори много за това колко струвате като човек.

Източник: Obekti.bg