Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Наш институт след 2-годишно изследване: Доказахме, че бирата е и антиоксидант!

Изследвани са 12 марки местни и вносни бири, произвеждани от микропивоварни
Ключови думи:
Вече има научни доказателства, че бирата, освен приятна напитка в летните, а и в зимните, дни, може и да бъде полезна, дори някои видове действат като антиоксидант, предаде БГНЕС. Непастьоризираната и нефилтрирана бира, произведена във фабрични условия е микробиологично чиста, обяви научен колектив от Центъра по биология на храните и Института по криобиология и хранителни технологии.

Заключението е резултат на двугодишни проучвания върху качествата и показателите за оценка на риска на нефилтрирани и непастьоризирани марки пиво в страната. Проведените от научния екип експерименти отново потвърждават, че съдържанието на полезни вещества в пивото и микробиологичната чистота силно варират в зависимост от технологията на производство и използваните суровини.

Изследвани са 12 марки местни и вносни бири, произвеждани от микропивоварни, които варят т.нар. „крафт“ или „занаятчийски“ бири с предимно горна ферментация и от 4 големи пивоварни, които произвеждат непастьоризирани и нефилтрирани пива с долна ферментация. Това, което обединява цялата категория е, че основните суровини за производство на пивото са малц, хмел, пивни дрожди и вода.  Тези естествени съставки съдържат ценни биологично активни съединения – антиоксиданти, вторични метаболити с антибактериално, антивирусно и противовъзпалително действие, фитоестерогени, минерали и др.

Научният проект за първи път включва сравнителен анализ върху микробиологичните характеристики, чистота и антиоксидантния капацитет на непастьоризираните, нефилтрирани и „крафт“ бири, които набират все по-голяма популярност сред българите.

Д-р Сергей Иванов, управител на Центъра по биология на храните и съавтор на изследването, отбелязва, че напоследък често се твърди, че присъствието на живи дрожди в бирите е фактор за натуралност и здравословност, защото в тях има повече антиоксиданти и витамини, които се отделят от дрождите. 

Проведените у нас изследвания показват обаче, че не всички занаятчийски бири са „живи“, а в други има нежелани за органолептиката на пивото дрожди”, категоричен е ученият. „При „крафт“ бирите има какво да се желае по отношение на правилния контрол на технологичните процеси, спазването на хигиената и коректното определяне на сроковете на годност на продуктите. В две от изследваните марки е установено наличие на млечно-кисели бактерии, а в други три – на диви дрожди. Ацеталдехидът е около 3-4 пъти (около 30 мг/л) повече при „живото“ пиво в сравнение с традиционното. В 4 от изследваните марки бира с живи дрожди ацеталдехидите достигат 27,4 – 29,5 милиграма на литър, докато при произведените във фабрични условия непастьоризирани  бири с долна ферментация тези стойности са между 4 – 7 мг/л.“, уточнява д-р С. Иванов.

При произведените с долна ферментация у нас 4 марки непастьоризирани и нефилтрирани лагер бири резултатите от изследванията показват, че те са микробиологично чисти. В тези проби не се установяват бактерии,  диви дрожди или други микроорганизми, които могат да се развиват в бирата и да предизвикат утайка, помътняване или да образуват нежелани метаболитни продукти.

Според авторите на изследването, производствената среда е много важна за микробиологичната чистота и качество на пивото. Втората част от изследването върху нефилтрирани и непастьоризирани марки пиво е за определяне на техния антиоксидантен капацитет. Очаквано резултатите отново потвърждават, че при нефилтрираните и непастьоризирани бири с долна ферментация, произведени в големите пивоварни, нивото на антиоксиданти е по-високо: между 0,152 – 0, 162 милимола (ммол.) на 100 милилитра (мл.), отколкото при традиционните светли лагер бири, където средната стойност е 0, 096 ммол. на 100 мл., а при тъмното пиво средната стойност е 0, 213 ммол.

При изследваните проби пиво с горна ферментация тип светъл ейл антиоксидантният капацитет е още по-висок - от  0, 183 до 0, 196 ммол. на 100 мл, а при тъмните ейл и стаут бири антиоксидантите са между 0,225 – 0, 240 ммол. на 100 мл. Явно специалните малцове, използвани най-вече при тъмното пиво, увеличават съдържанието на полифеноли, флавоноиди и антоцианогени. Тези данни за пореден път доказват, че  антиоксидантната активност на пивото зависи от използваните суровини и пивоварна технология.

Бирата съдържа естествени антиоксиданти благодарение на основните си съставки малц и хмел. Разбира се като всяко нещо така и с тази кехлибарена течност не бива да се прекалява. Макар празничните дни и настъпването на пролетта да предразполагат към по-често използване на тази иначе полезна напитка.

1
Коментара по темата
1.
Пурко
16.04.2017 04:38:21
От много бира, кур умира!
  Добави Коментар
Горя жилище в Пловдив Жена е в болница Голяма авария във Варна Много хора са без вода
Пролетно надиграване на учители в Айтос Педагозите станаха хоротропци, учениците – зрители Самоубийство в Стара Загора Жена се хвърли от блок
Носталгия ли? Ето с какъв безумен хонорар върнаха Зуека Сумата бързо е накарала актьора да размисли Русия подкрепя 30-дневно прекратяване на огъня в Украйна, но с "отчитане на нюансите" Русия няколко пъти заяви, че въвеждането на продължително примирие зависи от създаването на механизми за наблюдение
Експерт със смразяващи данни за доходите на българите Проучването на ИПИ показва нарастване на процента бедни на годишна база спрямо 2023 г. Баба Ванга вдъхнови румънски хит  „Очите ѝ затворени, но вижда всичко“
Такси блъсна и уби мъж на пешеходна пътека Тежкият инцидент е станал тази сутрин в Русе Варненци на протест с искане за зоополиция Те настояват за по-строг контрол и ефективни наказания
Какво пропусна Путин в речта си за Деня на победата? Той се нуждае от този култ към победата, който създаде Най-богатите са виновни за 2/3 от глобалното затопляне 10% от милионерите на планетата причиняват най-големите щети на околната среда