Кога настъпва зрелостта според развитието на мозъка - на 10 или на 30 години?
Въпреки че възрастта на пълнолетие се различава значително в законите на различните държави по света - от 10 до 21-годишна възраст, отделните части на мозъка съзряват с различни темпове, а не едновременно.
В статия, публикувана на 21 декември в списание Neuron, психологът Лия Съмървил (Leah Somerville) от Харвардския университет твърди, че използването на наличните към момента невронаучни инструменти, за да се определи кога мозъкът достига зрялост, е доста трудна задача - съобщава Medical Xpress.
На първо време учените ще трябва да се съгласят какво характеризира даден мозък като зрял.
"Невроучените не са особено загрижени за определянето на точното начало на зрелостта - защото виждаме множество проблеми с това - но действително политиката ни кара да се включим в разговора, поради което се стремим да тълкуваме по-внимателно резултатите от различните проучвания", споделя Съмървил.
Проучванията показват, че макар и да съществуват ясни структурни различия между тийнейджърския и възрастния мозък (включително намаляване на количеството на сивото вещество и нарастване на това на бялото), достигането на зрялост няма една единствена времева линия на развитие и също така се наблюдават разлики между индивидите в съзряването на различните части на мозъка.
Едно едромащабно изследване например показа, че няколко области в мозъка не са достигнали пълна зрялост дори до 30-годишна възраст.
Невропластичността - или способността на мозъка да си взаимодейства със средата, да добавя нови връзки и неврони с течение на времето, също така позволява постоянна промяна в отговор на житейските обстоятелства. Просто наблюдение на обема на бялата материя или на характерните зависимости при свързването между мозъчните клетки не би било ефективен начин, за да се направи ясно разграничение между зрялост или незрялост. Например едно изследване установи, че мозъците на някои 8-годишни деца показват по-високи стойности при различните мерки за съзряване на мозъчните връзки, отколкото тези на 25-годишни участници.
"Когато искаме да определим дали определени характеристики на мозъка на дадено лице могат да се използват за поставяне на диагноза, невроучените имат притеснения за правенето на такива изводи", обяснява Съмървил. "Сама по себе си идеята, че бихме могли да достигнем до някакво число, което да обхване цялата присъща сложност на мозъчното развитие, е предизвикателство. Въпреки че съществуват доказателства, натрупани с десетилетия, че тийнейджърите се държат различно от зрелите хора, в навършването на 18 години не се крие никаква биологическа магия".
"Искаме хората, които отговарят за разработването на политики, да разберат, че зрялостта не може да бъде точно фиксирана", допълва тя. "Мозъкът постоянно се променя, но по начини, които са по-слабо доловими, отколкото големите събития в развитието по време на детските и тийнейджърските години."