ОФК „Карнобат“ вкара 2 на „Димитровград“, допусна 4
В следващия, 28-ми кръг, карнобатлии ще бъдат домакини на „Евроколеж“ /Пловдив/
21 Април 2016, Четвъртък, 04:41 ч.
Капитанът на „Карнобат“ Пламен Димитров напусна терена контузен
Поражение с 2:4 петърпяха футболистите на „Карнобат“ при гостуването си на „Димитровград“, в междинен кръг от 27-ми кръг на Югоизточна „В“ група. Петър Колев изведе карнобатлии напред в резултата още през първата част, но домакините от Димитровград успяха да обърнат резултата до 3:1. Резервата Георги Калоянов с глава съумя да оползотвори центриране за 3:2, но до изравняване не се стигна. Вместо това, домакините вкараха нов гол за крайното 4:2.В 33-та минута принудително терена напусна капитанът на „Карнобат“ Пламен Димитров, който е с контузия. Предстои преглед при специалист, за да се констатира травмата на Димитров. „Момчетата ни се стараха, не мога да се оплача. За съжаление имаме индивидуални грешки, допуснахме леки голове, а това често ни пречи да печелим точки. Показваме и добри неща. В този мач се игра футбол, имаше мъжка игра. Стана добра и динамична среща с пропуснати положения от наша страна“, коментира наставникът на „Карнобат“ Атанас Димов.
В следващия, 28-ми кръг, карнобатлии ще бъдат домакини на „Евроколеж“ /Пловдив/. Двубоят е идната събота, 23-ти април, от 17 ч. на Градския стадион в Карнобат. Във временното подреждане „Карнобат“ заема 11-та позиция с актив от 36 т.
Не пропускайте празника на тиквата на пазар „Краснодар“
31/10/2025, Петък 17:41
0
2 г. и 8 месеца условно за учителя-педофил Христо Кирев
31/10/2025, Петък 17:36
0
Хибрид между ураган и средиземноморска буря със сила 160 км/ч може да удари Балканите
31/10/2025, Петък 17:30
0
Галена натиска последния златен бутон
31/10/2025, Петък 17:27
0
Суперлуна е в телец. Какво да очаквате
Заместник-министър Красимир Ненов: Сигурната и чиста енергия е двигателят на бъдещия икономически растеж
31/10/2025, Петък 17:20
0
Николай Димитров: Черно море е нашият общ дом и вдъхновение
Любимецът на публиката направи шокиращо разкритие
31/10/2025, Петък 17:00
1
Колосалната сума от 300 бона инвестира Рачков за нов салон на Виктория
31/10/2025, Петък 16:40
1
Влади Въргала: „Изгубих пари, но не и вярата – фалитът не е провал“
31/10/2025, Петък 16:20
0
Хамас предаде тялото на убития български заложник
31/10/2025, Петък 16:07
1
Боряна Петрова и Емил Йорданов блестят в „Лебедово езеро“ в Бургас
31/10/2025, Петък 16:00
0
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.