Спомени от соца: Историята на Горянин - най-големият дървен кораб у нас, струващ 4,5 млн. лв.

Източник: tsarevo.info

Създаването на кораба Горянин е забележително постижение на българското местно корабостроително изкуство, неразривно свързано със създаването и развитието на корабостроителницата на Странджанския районен горски кооперативен съюз (СРГКС) в гр. Царево. Нейната дейност е една значителна проява в историята на българското корабостроене, която за съжаление досега е твърде оскъдно проучена и описана в нашата морска библиография.

Построяването на Горянин

След започването на войната липсата на подходящ тонаж сериозно разстройва местните крайбрежни превози и преди всичко значителния износ по море, предимно за Турция, на произвежданите от СРГКС дървени въглища. Тогава СРГКС приема смелото решение за превоз на износните си стоки до пазарите на тяхната реализация със собствени кораби, построени в собствена корабостроителница. Корабостроителницата на СРГКС в Царево бива приета от кооперативна комисия на 20 декември 1941 г. На 12 септември 1941 г. в Бургас СРКГС подписва подписва договор с видния български корабостроител от чешки произход Карл Трънка (1882-1954 г.) за проектирането на три дървени моторни ветрохода, най-големият от които получава името Горянин (бъдещият Н. Й. Вапцаров”). По силата на сключения със СРГКС договор инженер Карл Трънка не само изготвя работната документация за тези кораби, но провежда и активна периодична дейност по организирането и ръководството на строителството им, с което има съществен принос в големия разцвет на кооперативното корабостроене в царево през периода 1941-1947 г.

Килът на Горянин е бил заложен на стапел на 10 май 1943 г. при голяма тържественост. Докарването на необходимия дървен материал и изработването на частите от набора му обаче започва значително по-рано, още през пролетта-лятото на 1942 г., за което свидетелства и заявлението на СРГКС до началника на пристанище Бургас за вписването на Горянин в Книгата за корабите в постройка – бургаско пристанище, което носи дата 1 юли 1942 г. Забавянето при залагането на стапел на кораба се е дължало както на военновременните трудности в снабдяването с различни материали, така и на необичайно голямото за дотогавашната местна практика количество дъбови трупи, които е трябвало да бъдат доставени от странджанските гори за строителството му. Свличането на трупите се е извършвало с волски впрягове до корабостроителницата, където са били разбичвани под надзора на местни майстори, които са имали високи изисквания за качеството им. Специално са били избирани и криви дъбови дървета за изработване на ребрата. Като се има предвид голямото количество негодна за корабостроителни цели дървесина, която се получава при разбичването на дъбови трупи за корабостроителен материал поради високите изисквания към него, както и обстоятелството, че корабът по размери е превъзхождал значително съдовете, строени дотогава в корабостроителницата, напълно може да се обясни разпространеното и досега мнение у мнозина моряци, плавали на кораба, че за построяването му е била изсечена половината Странджа. Този израз, който произхожда от времето на строителството на Горянин, несъмнено е силно преувеличен. Наистина обаче масивният набор на кораба (кил, форщевен, ахтерщевен, ребра, бимси, ширстреков и скулов пояс и т.н.) е бил висококачествено изработен от първокласен странджански дъб.

Поради военновременните и следвоенни трудности в снабдяването с материали строителството на Горянин продължава повече от четири години. Корабът е спуснат на вода чак през август 1947 г. Очевидно по време на построяването му настъпват известни изменения в първоначалния проект, тъй като има разлики между размерите на кораба, заявени при започването на строителството, и тези, получени при регистрацията и обмера в Бургас. Интересно е да се отбележи, че за разлика от корабостроителницата на Тодор Желябов в Кавала (където е построен “Веслец”) практиката на корабостроителницата на СРГКС в Царево е била корабите да се спускат на вода без мачти, които са се монтирали след това заедно с останалия рангоут и такелажа. Двигателят на Горянин – датски дизел “Бурмайстер & Вайн” с мощност 240 к.с., е бил доставен заедно с винта от датската фирма “Херман Свенсон”. Монтирането му на кораба е било извършено в корабостроителницата.

Към 19 септември 1947 г. Горянин е бил вече напълно завършен и от тази дата е заявлението на собственика му СРГКС до началника на бургаското пристанище за извършване на обмер на кораба и за вписването му в Книгата за големите кораби на бургаското пристанище. Корабът е бил вписан там на 22 март 1948 г. под регистрационен №55. Разходите за неговото построяване са възлезли на 4 565 000 лв. Горянин е най-големият дървен кораб, строен у нас, и още при построяването му е бил оценен като най-голямото постижение, върхът на българското традиционно дървено корабостроене и най-голямата гордост на кооперативната корабостроителница в Царево. Той е последният голям кораб, построен в корабостроителницата на СРГКС, която в края на 1947 г. е национализирана и впоследствие закрита.

В тогавашния си вид корабът е представлявал товарен моторен ветроход с една непрекъсната палуба, носещ стъкмяване на тримачтова гафелна шхуна с дървен рангоут, с три гафелни и три носови ветрила с обща площ 313 m2. Само под ветрила той е достигал скорост от 6-7 възла.
Горянин плава като кооперативна собственост само около една година.

Преустройство и преименуване на кораба на „Н. Й. Вапцаров“



Съгласно с 15-о постановление на Министерския съвет от 8 март 1949 г. (протокол №32), което урежда размяна на собственост между държавата и ЦКС, седемте дървени кораба на Районния кооперативен съюз “Черноморие” в Бургас с общ дедуейт около 1000 t (всички построени от корабостроителницата в Царево), сред които и Горянин, са предадени на Министерството на железопътните, автомобилните и водните и въздушните съобщения. Със заповед №274 от 5 май 1949 г. на оперативния отдел на Министерството тези кораби стават собственост на Параходство “Български морски флот” – клон Бургас. Фактическото предаване на Горянин в собственост на БМФ става на 28 октомври 1949 г.

С министерско постановление № ІІ-723 от 25 октомври 1950 г. корабът е предаден на Военноморския флот. Със заповед по флота № І-М-152 от 17 май 1951 г. Горянин е зачислен за учебен кораб на Военноморското училище и като такъв е преименуван на “Н. Й. Вапцаров”. Фактическото предаване на кораба от Параходство “Български морски флот” на военноморския флот става през юли 1951 г., а отчисляването му от Книгата за големите кораби на бургаското пристанище става на 8 декември с.г.

В края на 1952 г. и началото на 1953 г. “Н. Й. Вапцаров” е преустроен във варненския Флотски арсенал без особени изменения в първоначалния му вид. Пред гротмачтата е била поставена издигната платформа с леери, предвидена за учебен навигационен мостик, като на нея е поставен компас със засечник. Компас за същата цел е имало и на покрива на кормилната рубка-мостик, който е бил ограден с леери. Като учебен ветроход корабът е носел две спасителни лодки, окачени на лодбалки в кърмовата част. До бордовете на бака е имало монтирани и две стойки за картечници “MG-34”. Разположението на подпалубните помещения е било запазено, като товарният хамбар е бил преустроен в кубрик за курсантите с около 46 спални места, с две редици койки, окачвани между средата на помещението и съответния борд, които през деня са се прибирали в специални шкафове. Общият личен състав на кораба е възлизал на около 60 човека.

При преустройството на кораба за пръв път му е бил поставен баласт от чугунени слитъци в трюма (като товарен кораб Горянин не е носел постоянен баласт). Първоначалният двигател “Бермайстер & Вайн” е бил заменен с шестцилиндров четиртактов дизел “Шкода” със същата мощност (240 к.с.), с който корабът е развивал скорост около 7-8 възла. Както при преустройството на “Веслец” в учебен кораб и тук смяната на първоначалния двигател е била предприета не поради износването му, а за унифициране на двигателите на корабите от военноморския флот и за неговото по-добро и сигурно обслужване и снабдяване с резервни части. Тогава на кораба за пръв път е монтирана радиостанция и друго навигационно обзавеждане.

През следващите години “Н. Й. Вапцаров” извършва редовни учебни плавания по нашето черноморско крайбрежие с курсанти от Военноморското училище и на него получават морска подготовка цели поколения флотски кадри, голяма част от които и днес работят в системата на водния транспорт и във военноморския флот. През първата половина на 50-те години с кораба извършват учебни плавания и курсанти от Нахимовското училище. Първият командир на “Н. Й. Вапцаров” е бил капитан ІІІ ранг Цоко Бонин. През периода на службата му като ветроходно-моторен учебен кораб “Н. Й. Вапцаров” преминава редовни годишни докувания и ремонти във Флотския арсенал – варна, и е бил поддържан в много добро техническо състояние.

През 1958-1959 г. “Н. Й. Вапцаров” е основно преустроен в чисто моторен учебен кораб. Преустройството е извършено по проект 534 в Държавната корабостроителна база – Бургас (от 1962 г. преименувана на КРЗ “Илия Бояджиев”). При това преустройство, в което са били привлечени и работници, участвали в строежа на кораба, мачтите му са махнати, палубните надстройки и вътрешните помещения са били основно изменени и корабът придобива сегашния си външен вид. Бушпритът е бил махнат около две години по-късно, след което фалшблордът на носа е бил затворен и горната част на форщевена оформена в съвременния й вид.

През лятото на 1959 г. “Н. Й. Вапцаров” отново влиза в строя вече като моторен учебен кораб.
“Н. Й. Вапцаров” плава като моторен учебен кораб на ВНВМУ “Н. Й. Вапцаров” до 1981 г. През 1978 г. корабът временно е приспособен в КРЗ “Флотски арсенал” – Варна, за снемането на серийния телевизионен филм “Капитан Петко войвода” (като руски кораб “Владимир”).

Преименуване на кораба на „Патриот“



През март 1981 г. той за последен път премина докуване като кораб на ВНВМУ. След забележителната 30-годишна служба като учебен кораб на Военноморското училище с приемно-предавателен протокол от 4 ноември 1981 г. “Н. Й. Вапцаров” е предаден от Военноморския флот на Организацията за съдействие на отбраната (ОСО). През януари 1982 г. корабът премина текущ доков ремонт в КРЗ “Одесос” – Варна, след което през февруари е освидетелстван от Българския корабен регистър. На 16 април 1982 г. във Варна при тържествена церемония “Н. Й. Вапцаров” бе преименуван на “Патриот” като учебен кораб на ОСО.

Краят на Горянин



През 1990 г. Организацията за съдействие на отбраната отдава „Патриот” под наем като плаващ (вързан за брега) ресторант. По време на силен щорм ресторантът потъва на 4 срещу 5 октомври 1993 г. при буна №1 във Варненския залив. Периодът оттогава, отначало наситен с огледи, комисии и идеи за изваждане и по-нататъшна експлоатация постепенно започва да се характеризира с разграбване от хора и разбиване от стихии, за да продължи със забвение. Дванадесет години по-късно през лятото на 2005 г. останките от кораба са извадени и перото и гребния винт с гребния вал са предадени на Военноморския музей във Варна.

През 2008 г. те са преместени в Царево, където на централния площад има постоянна експозиция за кораба Горянин – най-големият кораб с дървен корпус, построен в България.