Двамата братя и железният бокс или защо България е кофти място за живеене

Ключови думи: тодор, враца, убийство, побой, бокс, поничката, бургас, флагман

14 Януари 2016, Четвъртък, 14:32 ч.

Автор: Ева МАРТИНОВА, снимка: ТВ ВРАЦА
Източник: webcafe.bg

Убиваме за забележка. И после сме "потресени"

Враца. Двама братя на 32 и на 36 години (единият с прякор "Поничката" е криминално проявен, с регистрации за кражби и шофиране в нетрезво състояние) убиха ученик на оживена улица пред очите на приятелката му и случайни минувачи.

18-годишното момче натиснало клаксона, за да им покаже, че не е ок да вървят в средата на улицата в непешеходна зона. От снимките се вижда, че има свободен, използваем тротоар, т.е. не са били в безизходица.

Обиждали са се, после единият брат е държал ученика, докато другият го е налагал с метален бокс. От репортажите по тв и снимките в регионалните вестници става ясно всичко.

Става ясно защо България е такава, каквато е. Кофти място за живеене.

1. Ние мразим правилата.

Мразим да ги спазваме и не го правим. Вървим по оживени улици на пътното платно, защото така сме решили. Защото ще си правим, к'вото си поискаме, щото няма кой да ни накаже. Няма кой да ни възпита. Няма кой да ни осъди, няма кой да ни прати в затвора, няма кой да ни покаже какво е истинска справедливост, а не първобитната такава. Ние убиваме за забележка. И после сме "потресени".

2. Ние не помагаме на хора в нужда.

Гледаме как убиват човек и снимаме, цъкаме с език или звъним на приятели да разкажем какво сме видели. Ние не спираме, за да закараме момчето в болница, ние не правим път на линейката да мине. Ние сме фотографи, случайни репортери, сеирджии, страхливци, но не и хора.

3. Ние сме ненужни.

На спешния номер 112 във Враца никой не вдига. Държавата не се интересува от нас, за Държавата сме като истината - вечни. И затова, според нея, можем да почакаме. И докато изчакваме - умираме. Пред очите на другите.

* Заглавието е на редакцията

В категории: Животът