Президентът наложи вето върху Закона за военното разузнаване

Автор: Лъчезар Лисицов


Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за военното разузнаване, приет от НС на 1 октомври 2015 година, съобщава пресцентърът на държавния глава. Плевнелиев приветства политическата воля на народните представители от 43-то Народно събрание, която доведе до приемане на закони, регламентиращи принципите за изграждане и функциониране на службите за сигурност, координацията и взаимодействието между тях, както и механизмите за ефективен парламентарен контрол върху дейността им. Това показва национална отговорност по въпросите на сигурността и отбраната на страната.
Всички служби за сигурност 25 години след демократичните промени в държавата ще работят по правила, приети от законодателната власт. Досега дейността на Служба „Военна информация“ се уреждаше от два текста в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, припомня президентът. Действащият Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България е приет през 2009 г. от 40-ото Народно събрание и преценката за това дали длъжността може да се заеме от военнослужещ само с висше офицерско звание е оставена на Министерския съвет и на президента на Републиката. През 2012 г. по предложение на Министерския съвет и с указ на президента длъжността директор на служба „Военна информация“ не е включена сред длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания. Сега приетата разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване предвижда, че директор на службата може да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Президентът счита, че няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили. От 2012 г. досега тази длъжност е заемана от цивилно лице, което не е възпрепятствало Служба „Военна информация“ да изпълнява поставените й задачи.
Определянето на необходимия професионален опит като изискване за заемане на определена длъжност не трябва да бъде самоцел. Този опит следва да бъде съобразен с функциите и задачите, които се възлагат на съответната структура от системата за защита на националната сигурност. На Служба „Военна информация“ са възложени задачи, свързани не само с отбраната на страната, а и с националната сигурност. Една от основните задачи на Службата е добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима както за отбраната на страната, така и за защита на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи. Основните задачи на военното разузнаване на стратегическо ниво са посочени в чл. 12 от Закона и надхвърлят рамките на дейността по осигуряване на Българската армия и въоръжените сили за изпълнение на тяхната основна мисия - отбраната на Република България.
Тези, които имат чисто военен характер и изискват специфична военна експертиза, са само една част, посочва президентът в мотивите си до Народното събрание. Кръгът на дейност на Службата по никакъв начин не налага ограничаване на възможността неин ръководител да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Така се въвеждат допълнителни ограничения, надхвърлящи целесъобразността. Директорът на служба „Военна информация“ трябва да е способен да изгради стратегическа визия за развитието й, която е обвързана с динамиката на геополитическите процеси и външната среда за сигурност, да задава точно приоритетите и да контролира ефективно дейността на Службата. Предвидените в чл. 24, ал. 6 от Закона правомощия на директора също не водят до извода, че с тази длъжност могат да се справят единствено военнослужещи с висше офицерско звание. Президентът не приема тезата, че всеки един военнослужещ само поради висшето си офицерско звание, без значение в кой вид въоръжени сили е придобил опита, притежава необходимите познания, които да му дават предимство при ръководенето на Службата. „След като цивилни лица могат да бъдат заместник-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, не виждам основание директорът да не може да бъде лице различно от военнослужещ“, счита държавният глава. Президентът Росен Плевнелиев призовава също така народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване професионалният опит за директора на служба „Военна информация“ и на неговия заместник да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.
„След като Народното събрание, президентът на Републиката и Министерският съвет имат важна роля при управлението на системата за защита на националната сигурност, не виждам основание служителите, подпомагащи органите в тази дейност, да бъдат ограничавани при заемане на тези длъжности. Контролът, осъществяван от постоянните комисии в Народното събрание над дейността на службите, също е важен елемент от управлението на системата за защита на националната сигурност и този опит следва да бъде приет като професионален“, аргументира се държавният глава. В тази връзка президентът призовава народните представители да преразгледат правилото кой опит ще бъде приет за професионален в областта на националната сигурност за цивилните лица и във въоръжените сили за военнослужещите, като отчетат функциите на Служба „Военна информация“. Това ще позволи, от една страна, да бъдат премахнати неоснователните ограничения. От друга страна, ще даде възможност длъжността да бъде заемана от лица, които притежават експертиза, придобита във всички институции, имащи важни функции по отношение на националната сигурност, посочва още в мотивите си държавният глава.
„Флагман.Бг” припомня, че в последния момент ГЕРБ гласува предложение на БСП началникът на „Военна информация” да може да бъде само висш военен. Това поставя сегашният началник Йордан Бакалов в невъзможност да заема поста. От мотивите на президента е видно, че той налага вето изключително върху поправките, които засягат Бакалов.