Ако рибарите не запалят свещ пред Черната Света Богородица, не влизат в морето в Несебър!

Някога Несебър е бил много по-голям град, с над 40 църкви. Най-интересна история сред тях безспорно има храмът „Св. Богородица”, пише Блиц.

В началото на 1860 г. местни миряни смятали да съградят малка църквица на мястото на къща край северния бряг на морето. До сградата обаче издигал снага вековен чинар – как да го отсекат. Един ден на него изневиделица се появила икона на Света Богородица и кандило, което се запалвало само! Стопанинът на имота отначало си помислил, че това е работа на дечурлига, докато Божията майка не се явила в съня на местна жена. Заръчала й точно на това място да издигнат величествена църква. Хората се видели в чудо откъде ще намерят толкова пари, но все пак решили да положат темелите на храма. И... когато изкоренили чинара, открили в основите му голямо златно съкровище! Така имането им дало възможност да съградят нов свят Божи дом. А от отсечения чинар, под който открили златото, измайсторили кръг с диаметър близо 3 метра, който разположили пред „черната икона”, намираща се в лявата част на иконостаса.

„Невероятното съчетание между тях върши чудеса. Куци, слепи, болни и сакати, хора с психически заболявания и отклонения, обсебени от зли духове и демони, шизофреници и алкохолици, т.е. изпаднали зад борда, преспят ли една нощ върху дървения кръг, посрещат утрото като нови, напълно изцерени”, твърдят местните.

Повече подробности научаваме от наместника на храма отец Евгени Желев: „Имаме много ценни икони, но истинският уникат е „Черната Света Богородица”. Наричат я така, защото е била икона, носена за успех заедно с традиционните български хоругви, но, както е известно, след всяка война се слагат много черни забрадки”.

Една от версиите е, че несебърската Богородица е била походна икона на войската на епирския деспот Тодор Комнин. Пленена е от цар Иван-Асен II в битката при Клокотница, когато българите разбиват византийците. Според друга хипотеза, иконата е военна плячка от победата на цар Иван-Александър в битката при Русокастро през 1332 г. По-късно българският владетел я подарява на Месембрия, днешен Несебър.

Така уникатът се превръща в талисман на града, който пази местните от злини, но, както е известно, всеки талисман е с две страни – може и да закриля, но и да… убива. Има поверие, че ако рибарите не запалят свещ пред иконата, преди да излязат в открито море, ги чака нещастие. На това несебърско чудо ме открехна колегата Максим Момчилов, главен редактор на в. „Слънчев бряг”, когото мутри пребиха в началото на демокрацията, понеже се порови в мръсния им „кошер”. Докато Максим оцеля, повечето от биячите му вече са в ада, но това е друга тема.

Черната серия за Несебър започва през лятото на 1994 г. и продължава близо 15 лета – местни апаши на възраст между 18 и 23 г. крадат „Черната Св. Богородица” и я продават на заможен гръцки колекционер. А кървавият курбан за града, съпътстван с мистериозни смъртни случаи – общо 47 на брой, тепърва предстои. Първата жертва на злата прокоба е момче, което се дави на брега на морето. След това 19-годишен кара към Слънчев бряг, но незнайно как колата му завива надясно и се блъска в зида на местната болница. Шофьорът загива на място, а експертизата не може да установи причината за катастрофата. Поредната жертва е момче, което се докосва до метален обезопасен стълб, хваща го ток и умира. След трагедията следователи и специалисти правят щателна проверка на злополучното място и за потрес на всички не откриват и следа от електричество. Още по-шокираща е историята с 20-годишен местен младеж, отличен плувец, който скача от… 1 метър в морето и се дави.

„Мистериозните инциденти стават само в края на лятото, когато е открадната иконата. И забележете – тук идват хиляди туристи от къде ли не, но тежката прокоба е надвиснала само над нас”, твърдят жители на Несебър. В един момент проклятието се изменя и по нелеп начин започват да умират и момичета. И така 15 години с 47 жертви, за смъртта на които никой не знае защо е настъпила. Все млади хора от 18 до 23 години, каквато е и възрастта на открадналите реликвата от храма”.

Една от майките на загинало дете обаче не се примирява със смъртта му – вдига се и отива при Ванга в Рупите. Въпреки стотиците чакащи, родната Пития я „съзира” в множеството от страдалци и веднага я привиква. Знае какъв дерт носи в себе си, а и не само тя. Пророчицата й обяснява за връзката между изчезналата икона, която си „отмъщава” на младите за кражбата, и смъртните случаи. Гадателката я съветва, че трябва да се купи захар, много захар, и да се поръсят улиците на Несебър, за да секне проклятието над града. След като се връща в родния си край, женицата отначало споделя с най-близките си какво й е казала Ванга. Всички я смятат за обезумяла, че си фантазира и никой не гледа с добро око на нея, включително и тези, загубили децата си по мистериозен начин. Но следва нов нелеп инцидент, който хвърля всички в потрес, и едва тогава вдяват, че сляпата гадателка може би има право. Отиват при тогавашния кмет Николай Димитров, но той се опъва – според него ръсенето на захар във вилаета му се струва налудничаво. Зад гърба на градоначалника застават и местните свещеници – в подобен акт виждат нещо езическо, далеч от каноните на християнството. Но докато всичките умуват кой крив, кой прав, морето взема поредната си невинна жертва. Като предупреждение и напомняне, че адетът трябва да стане. На всяка цена! „Ние вече се зачернихме, но поне други да няма с нашата съдба!”, категорични са осиротелите майки. Почернените родители купуват 3 тона захар, наемат 13 автомобила и цяла нощ разхвърлят захарта. „Нямаше улица или къща, която да не бяхме поръсили. Хвърляхме захар чак до Равда и Слънчев бряг”, спомня си Диана Фратева. 

И чудото става! Повече нелепи и мистериозни смърти няма. До ден-днешен! Включително и в началото на септември т.г., когато мъртвото вълнение отне живота на неколцина, но Несебър се размина без нито една.