Защо отказах да вляза във „ВИП брадър“?

Мили приятели, днес ми предложиха да участвам във „ВИП брадър“. Предложиха ми сума, която с писане печеля за три години.

За три години. Печеля толкова с писане. С честно и упорито, съвестно, смазващо от умора писане. За три години.

Аз съм първият за България носител на Европейската награда за литература. Но… Така е. Тези, които живеят в България – така ме оценяват. Тези, които ми плащат за писането – за толкова ме оценяват.

Сега чуйте: българите за толкова оценяват моето писане. В същото време „ВИП брадър“ оценява моето лежане и търкаляне по леглата (ако отида, там ще ми е напълно невъзможно да пиша, защото дори и химикалките са забранени!)…, та „ВИП брадър“ оценява моето неписане за четиридесет дни толкова, колкото струва моето писане за три години!

Да, знам – вие ще се подсмихвате и ще кажете – ами какво ни се жалва тоя! Да отива там и да взима парите! Пък ние ще го мразим и ще го псуваме. А ако не отиде – ще му се подиграваме и пак ще го псуваме. Винаги – каквото и да направя, ще съм сгрешил.

Но ще ви кажа така – за да се ценят у нас културата и творците именно по тоя начин…, явно нещо не е наред. Кой определя кое е ценно и кое не? Не сме ли ние? Не сте ли вие? Не оценихте ли именно вие моето писане за три години за толкова, колкото и моето лежане във ВИП брадър – за четиредесет дни? Тия, които ми плащат – и вие, които им позволявате.

Между другото – няма да отида във „ВИП брадър“. Не защото ме е срам от вас. Вас трябва да ви е срам – от мен. Аз просто съм уморен. Сетете се – на така прелюбимите ви пари стоят лицата на Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Захари Стоянов. На мен за три години писане ми плащат с тия пари, колкото за трийсет-четиридесет дни сеир. За вас.

За раята.

Бел. ред. – текстът е от профила на Калин Терзийски във Фейсбук