WSJ: Пет пътя пред Гърция, по кой ще поеме?

Референдумът в Гърция бе за и против предложенията на кредиторите, а не за или против членството на страната в еврозоната. Но именно след референдум държавата се изправя пред тази дилема. The Wall Street Journal смята, че има пет сценария, които може да се развият в следващите часове:

1. Гърция остава в еврозоната. Това ще предизвикай най-малко краткосрочни затруднения за икономиката. Централната банка ще запази достъпа си до ликвидност от Европейската централна банка, няма да бъдат спрени животоподдържащите системи на гръцката банкова система. Много вероятно е това да е съчетано с преговори за ново опрощаване на дълг, но за да го получи правителството ще трябва да приеме множество от предложените от кредиторите мерки, на които така открито се противопоставя.

2. Гърция с евро, но извън еврозоната. Якоб Функ Киергор от вашингтонския Инситут за международна икономика "Питърсън" нарича това "Черногорска опция" и твърди, че най-вероятно това е сценарият, който ще се реализира в Гърция. Иначе казано, няма да се въвежда драхма, а Гърция ще стане - подобно на Черна гора - "поредната относително бедна и едностранно евроизирана държава на Балканите". От гледна точка на гърците това е лошо, понеже губят достъп до евтините заеми от ЕЦБ, не могат да разчитат банката във Франкфурт да действа като кредитор от последна инстанция, а всяка криза на ликвидността е криза на платежоспособността на банките. Алтернативите са затормозен банков сектор (което не е добре за растежа) или предаване на банките в ръцете на чужди собственици (а с това - и на чужди централни банки на отговорността да са кредитор от последна инстанция).

3. Валутен борд. В този сценарий (с малцина симпатизанти и засега изглеждащ само като теоретична идея) Гърция въвежда нова валута, но я обвързва с еврото, както направиха балтийските държави или България. Количеството нови драхми в обращение ще е ограничено от размера на международните резерви на Гърция. При последното отчитане те бяха малко над 5 млрд. евро. Това означава дисциплина за гърците и мотивация да провеждат реформи, от които се подобрява вътрешната монетарна база. Отрицателната страна е, че централната банка отново е ограничена в ролята си на кредитор от последна инстанция, защото не може свободно да печата пари.

4. Дуална система. Драхмата и еврото се използват паралелно. Има много исторически прецеденти и Атина може да ги последва, когато свърши еврата и ще трябва да плаща вътрешните си сметки с някакъв заместител. Това може да е разплащателно средство, което в бъдеще да може да се обърне в евро или драхми, но първоначално ще представлява деноминирани в евро облигации на правителството, които в очите на гърците ще струват по-малко, отколкото банкнотите евро. Така може да се продължи дълго, но трябва да се има предвид и т.нар. Закон на Грешам: "Лошите пари прогонват добрите". Иначе казано, еврата ще започнат да изчезват, защото хората ще ги търсят и събират, докато харчат правителствените заместители на пари. Де факто, драхмата - дори да не се нарича така - ще стане основното разплащателно средство.

5. Нова драхма. Преминаването към нова гръцка валута няма да стане изведнъж, а постепенно. Така гърците най-после ще имат контрол над монетарната си политика, но новата драхма ще създаде в началото истински шок. Първите причини ще са силната първоначална девалвация и изпадането на банките във фактическа несъстоятелност. В дългосрочен план, този сценарий ще помогне на икономическия растеж, защото ще стимулира търсенето на гръцки износ( ако има достатъчно такъв) и ще намали дисбаланса по текущата сметка, тъй като за гърците ще стане по-скъпо да потребяват вносни стоки. Затова ключов въпрос ще е колко правителството ще вдигне пенсии и заплати, за да компенсират инфлационната драхма.