Ромските махали - напрежение с часовников механизъм, докато не остане и човек в България

Автор: Иван КЦУРОВ, webcafe.bg




Дали наближават избори в България може да се разбере по активизацията на политиците, заработването на институции и обилното напомняне за проблеми, които не са от днес и вчера. По стар Гьобелсов прийом повтарянето на една лъжа сто пъти я превръща в истина. Така един проблем, който е ежедневие в цели райони на страната, бива превърнат в политическа интерпретация по свободни съчинения преди местния вот.

Събитията в квартал „Кремиковци" от последната седмица не са нито симптом за „крехкия етнически мир", нито за „социалното неравноправие".

Напрежението в община Гърмен е поредното доказателство, че държавата и партиите се появяват само, когато наближи преразпределянето на баницата - без значение дали на местна, или централна власт, или ще е усвояване на европейски фондове.

Ще чуете БСП лицемерно да говори за „социалната несправедливост", ДПС ще повдигнат темата за „нуждата от толерантност", а Волен Сидеров и компания обичайно ще обвинят „лошия Европейски съюз".

Затова и обичайните заподозрени, които скачат от реформата в правосъдието и здравеопазването, днес говорят и за „тлеещата война между българи и роми". Всъщност проблемът е един и може да бъде дефиниран с умишлената липса на държава и преобразяването на цели райони във феодални владения на една или друга партия и нейния „местен елит". Този модел на „анклавизация" работи от години и все повече задълбочава социалното неравенство и измества дискурса към изкуствено създадено етническо напрежение.

„ДПС е удобното зло",

обяснява експлицитно Марияна Георгиева и удобно пропуска множество факти, извинявайки се с това, че била "гражданска квота и от скоро е в партийния живот".

ДПС може да не носи цялата вина за превръщането на ромските махали в етнически анклави, но - умишлено или не - водеше последователна политика в тази посока. През последните 10 години Движението поетапно  и стратегически "реформира" своите приоритети и гласоподаватели, като

маргинализираше ролята на ромските партии.

След като голяма част от елита на ДПС се оказа свързан с Държавна сигурност и комунистическата държава, стартира отлив на най-голямата група твърди гласоподаватели - българските турци.

И до днес върлува митът, че българските турци гласуват само за Движението - монополът на ДПС в смесените райони бавно се разбива.

Всъщност от години българските турци гласуват за различни партии по съвест, като единствената причина част от тях да гласуват за ДПС са икономическите зависимости, които от влизането в ЕС за някои райони отпаднаха, но за други се задълбочиха още повече.

За българските турци е пределно ясно, че Движението е обсебено от своя елит и между избирателите и ръководството на партията се създава все по-дълбока пропаст, която води до отлив на твърд електорат.

Поради това ще видите и несменяеми депутати като Рамадан Аталай, които са поставяни за водачи в различни райони почти всеки път, да обикалят всяка възможна сватба по време на предизборната кампания, опитвайки се да покажат липсата на тази дистанция между елита и обикновения гласоподавател на Движението.  Структурата на ДПС, обгърната от „Обръча от фирми", не позволява функционирането й по друг начин.

Като включим и НПСД на Корман Исмаилов, която е сред основните радетели за обединението като единен субект на Реформаторския блок, се забелязва още по-точно защо ДПС направиха тиха реформа в последните години. Това е и причината стройната система на партията да забележи индикациите за тези проблеми от рано, като даде време да  бъдат предприети съответните мерки, които да запълнят вакуума от намаляването на гласоподаватели за Движението.

Така през последната декада имаше „ромско включване" в редиците на ДПС, което запълни изтласканите гласоподаватели и дори увеличи тежестта на партията по време на избори.

Движението приобщи местните цигански лидери, като по стар римски обичай им предостави индулгенции.

Небезизвестният бат' Сали е само един от голямото царско войнство, което формира новия среден ешелон на ДПС - в замяна на феодалните им гласове получават депутатска банка или място в общински съвет и затвърждаване на позицията им на местен "Баро".

По друга линия Движението инвестира изключително много в образованието и коването на кадри от младите представители на т. нар. „милет" - турчеещите се роми. Трета група от ромите - по стара българска партийна традиция - бяха спонсорирани в началото на бизнес развитието им.

„В центъра на нашите послания е малкият човек без конотация. Гордея се, че сме първа политическа сила сред ромите и сред хората с основно образование".

В изборната нощ с тези думи Лютви Местан потвърди коментарите на анализатори, които от години забелязват тази тенденция.

След като събра отломките от бившите ромски партии и успя да интегрира местните барони от махалите, ДПС логично стана основен фактор в области, които либералната политика няма привърженици и дори успя да вкара депутати оттам.

Не спират и лицемерните обвинения от страна на БСП, че либералната демокрация е виновна за състоянието на ромите.

Определено в периода 1944 - 1989 имаше интеграция на ромите, задължителна работа и образование, но да не забравяме, че тогава планове бяха създадени и гетата, които са основна причина за настоящите проблеми.

Всъщност БСП беше сред първите партии, които след 2000-та легитимираха цигански феодали, които в отплата подаряваха гласовете на цели махали. Още повече, че тази система с купуването-продаването на гласове беше стройно подредена по време на тройната коалиция, когато териториалните дирекции на социалното министерство бяха напълнени с кадри на БСП, които даваха помощите на ромите по списък.

Тогава и сега БСП, както и ДПС, не се сещаха за проблемът деца раждат деца. Дори наскоро един депутат го обяви като „културна идентичност", която ние не сме разбирали, но трябвало да приемем.

Разбира се ДПС и БСП не е единствените партии, които се сещат за ромите по време на избори. Справка в изборния портал ще ви предостави интересна тенденция за ромските махали и перманентния катарзис, който преживяват гласоподавателите по време на избори през различните години.

Истината е, че няма партия, която да не купува гласове по един или друг начин.

Индикациите, че се купуват и гласовете на цели села етнически българи не са от вчера.


Проблемът с ромите се задълбочава от друг фактор - сегрегацията, породена от умишлената липса на държава. Проблемът с ромите е като бомба с часовников механизъм, която сами сме поставили в нашия дом. Напрежението се поражда от двойните стандарти в отношението на институциите към различните етноси.

Негласната „позитивна дискриминация" към роми, които не си плащат тока, ограбват домовете на възрастни хора и живеят само от социални помощи, подклаждат възможността все повече онеправдани български граждани да поискат саморазправа.

Цената на ромския глас не е 20 или 50 лева, а договорката между него и партията, че институциите имат ангажимент към него, но той към нея - не.

Самата Държава, от друга страна, се сеща за ромите само когато имат да бъдат усвоени или дадени едни пари. В различни области на България ще видите цели села, които работят по програма "От социални помощи към заетост" - в административна единица с 1500 души като Долни Цибър, 250 човека са писани като чистачи. Удобно източване на системата чрез поредната щедро финансирана и необмислена програма.

Впрочем преди няколко месеца ромите си спретнаха протест срещу тази програма- искали да получават социалните си помощи, без да работят, като бяха и възмутени от предложението детските помощи да бъдат давани в натура. Наскоро селски кмет от Северозапада гордо обясняваше как просията все пак била някаква работа и някой трябвало да я върши - нали ромите харчели парите в България, какво ни пречело?

Липсата на ясна държавна политика кристализира още по-ясно като видим и действията на различни НПО-та, правозащитни организации и различни институции за интеграцията на ромите. Усвояването на стотици хиляди и милиони левове от хора, които не са прекарали и един ден в смесен регион или гето са изключително опасни в контекста на дефиницията за дискриминация и интеграция.

Ако се разходите до Шекер махала в Пловдив ще видите мезонети, които преди 12 години бяха построени за нуждите на ромите.

Въпреки че режийните са ниски, а наемат символичен, голяма част от наемателите не желаят да покриват разходите. Такива примери за усвоени средства без ясна визия за резултат има хиляди.

Напрежението и заплахите за бъдещ етнически конфликт могат много лесно да бъдат премахнати, ако институциите имат волята да вземат нещата в свои ръце.

Равнопоставеността на гражданите - без значение от техния цвят на кожата или религия - е конституционно заложено в България. Затова и всеки, който краде или създава конфликт трябва да понесе последствията, заложени в закона. Държавата има правила при чието спазване ще бъде предотвратен всеки конфликт.

Етническото напрежение е мит, който е удобен на множество политици и институции. Крайно време е да го развенчаем и да се държим както подобава на държава, част от Европейския съюз. В противен случай държавата ни ще продължава да изкачва класацията за най-неграмотни и корумпирани общества, а всички, които имат възможност, ще емигрират.

И така докато не остане и един човек в България.