Кръчмите остават без шкембе чорба

В кръчмите няма повече да се сервира шкембе чорба. Това посегателство срещу изконния роден лек срещу махмурлук ще стане след въвеждането на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлеченията. Българинът ще може да консумира любимата си чорба в закусвалните и ресторантите.

Единствено в закусвалните е записано, че може да се предлагат чорби и ястия от субпродукти. Ресторантите пък ще са профилирани като класически, национални, специализирани, пицарии и тематични. В питейните заведения, към които спадат и кръчмите, ще може да се консумира освен алкохол и безалкохолни напитки, но и салати, студени предястия, ядки и сладкарски продукти.

Поръчката за студени предястия, салати и аперитиви трябва да се изпълнява до 10 минути в заведенията “пет звезди” и “четири звезди”, и до 15 минути в заведенията “три звезди” и “две звезди”. Това предвижда същата наредба на туристическото министерство, публикувана за обсъждане. За отделни видове аламинути и ястия с по-сложна технология сервитьорът е длъжен да предупреди, че поднасянето им ще се забави. За всички категории ще важи изискването отварянето на бутилираните напитки - безалкохолни, бира и вино, да се извършва пред погледа на клиента при поднасянето им, съобщава "Монитор".

Към всички обекти и категории има разписани изисквания за образование, професионална и езикова квалификация, на които следва да отговарят ключовите фигури от персонала на съответния обект.

По отношение на апартаментните туристически комплекси е предложена възможността за припокриване с изискванията към хотели.
В предложения за обсъждане документ се разделят видовете туристически обекти в две категории - клас А, включващ хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили и клас Б - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги; ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове.

Опростяват се и намаляват формалните изисквания към местата за настаняване клас Б и се завишават към висококатегорийните хотели. Сега например са фиксирани размерите на телевизорите в помещенията за нощуване в най-високия клас хотели, броят и видът на възглавниците, съдържанието на мини-бара, броят и размерът на кърпите в банята. Въвеждат се и специални правила към изграждането, обзавеждането и оборудването на хотелски стаи и апартаменти, съдържащи уреди и приспособления за обслужване на хора с намалена подвижност.

С наредбата се създава задължително изискване за въвеждане на единен вътрешен телефонен номер 9 за връзка с хотелските рецепции.
Според Благой Рагин от БХРА новата нормативна база ще помогне на бранша. „Настояваме да се въведат и евростандартите за категоризацията на хотелите. Сегашните наредби са много тежки и оскъпяват продукта ни”, добави той.

Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в Слънчев бряг смята, че категоризация има и в момента и всичко ще си е същото, казано по друг начин. „Разбира се, условия за категоризацията на базата трябва да има, за да не станат нещата по български, да кръстим една къщичка „Гранд хотел”, каза тя. „Задължително е да се въведат европейските стандарти. Какъвто е хотелът от съответната категория в Лондон, такъв трябва да е и в София”, поясни Иванова.

След влизането в сила на наредбата, действащите места за настаняване и заведения за хранене, ще имат на разположение 6 месечен гратисен период, за да приведат дейността си в съответствие с изискванията.