Пристанище Бургас търпи загуби от кризата в Крим и Украйна, но продължава да привлича нови круизни компании

Автор: Женя ГАЙТАНДЖИЕВА Снимка Архив

- Г-н Димов, разбрахме, че всеки ден следите внимателно ситуацията в Крим и Украйна. Толкова ли е важна тя за круизния ни туризъм?

- За жалост ситуацията в Украйна и Крим не се подобрява. Геополитическата обстановка пряко влияе на круизния бизнес както на всеки друг бизнес. Необходима е сигурност, защото круизните компании поставят на първо място сигурността за живота и здравето на туристите. Размириците винаги влияят негативно на туризма и в районите, където има такива, се отчита  отлив на туристи. Затова повечето круизни оператори предпочитат временно да свалят дестинация Черно море от своите пътувания с цел да гарантират безопасността на туристите. Освен това целта на всеки бизнес е да генерира печалба. При круизните пътувания тази печалба се гарантира като на кратко разстояние бъдат посетени повече пристанища. С продължаващата нестабилност в Украйна и Крим и невъзможността да бъдат посетени основни пристанища от нашата дестинация, като Одеса, Ялта и Сочи, круизните компании не могат да изпълнят тази задача т.е. да генерират печалба.

Бих искал  да ви запозная с предисторията на куризните пътувания специално за порт Бургас, за да стане ясна спецификатана този вид пътувания.

През декември 2011 година на зимния круизен форум в Истанбул, съгласувахме първото посещение на круизен кораб за Морска гара Бургас за 03.10.2013 година - „ Prinsendam” на „Holland America ”, част от групата  „Carnival Corporation”. Към датата на преговорите проектът на новата морска гара беше в зародиш. Имаше само идейна визия, но за сметка на това ясна стратегия за изпълнение на Генералния план за развитие на Пристанище Бургас, подкрепена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ДП „Пристанищна инфраструктура“, Община Бургас и бургаската общественност, която включваше  изготвяне на ПУП на първата част от Зоната за обществен достъп с нова Морска гара.

С утвърдено финансиране за 2013 година от страна на ДП „Пристанищна инфраструктура“ в размер на 3.3 милиона лева към датата на първия круизен кораб Морската гара официално беше открита.
През 2012 година на годишното изложение „Cruise Shipping Miami ”, на което пристанище Бургас активно участва вече четвърта година, се постигнаха и първите съгласовки за презокеанските лайнери на „Royal Caribbean”– от бранда „ Celebrity Cruises” с дължини около 300 метра и над 2000 пасажери. Подписаната и утвърдена  тристранна форма за морско–техническите изисквания за акостиране на тези кораби, между Морска администрация - Бургас, Пристанище Бургас и Департамента по  пристанищата на втората по големина круизна компания „Royal Caribbean”, създаде необходимите терминални условия всички кораби с параметри, позволяващи преминаването на Босфора, да бъдат приети в новата Морска гара - Бургас. Параметрите на Зоната за обществен достъп : 80 декара площ, 330 метра дължина на първо и второ корабни места с дълбочина 10 метра, както и  дължината на трето и четвърто корабни места  от 320 метра, с дълбочина 7,30 метра, позволяват едновременната обработка на един голям и един средно голям пасажерски кораб.
Новата морска гара с площ над 4000 кв м. (независимо, че се построиха  само първите два модула) позволява безпрепятствено и качествено обслужване на почти 3000 пасажера.

- Вярно ли е, че Бургас е бил обявен за най-бързоразвиващата се круизна дестинация в Европа и кога стана това?

- Най-големия тласък на круизите в Черно море и специално за порт Бургас беше подписването на 13 март 2012  на Меморандума за сътрудничество и взаимодействие между основните черноморски круизни пристанища /Истанбул, порт Бургас, Порт Одеса, порт Ялта, Порт Сочи и порт Батуми/,  обединени под бранда „Black Sea Cruises” и основните Туристически агенции, специализирани в круизния бизнес. Не случайно и дестинацията „Black Sea Cruises” беше номинирана на годишния круизен форум в Марсилия, Франция, за най-просперираща световна дестинация за 2013 година – едно сравнително малко море за круизния бизнес с шест изключително богати на културно и историческо наследство държави.
С това предисловие искам да подчертая спецификата на круизния бизнес – бизнес, който търси винаги повече от едно море /за нас, Средиземно, Мраморно, Черно/, няколко държави с историческо и културно наследство и не по-малко от 4 пристанища, позволяващи приемането на океанските лайнери.
Целта, която си постави порт Бургас – беше съизмерима с круизния поток в Одеса – най-голямото черноморско круизно пристанище – отчело през 2013 година  над 100 посещения и над 150 000 пасажера.

За срива в круизния бизнес в регион Черно море, след началото на Кримската криза, говорят и фактите за миналата година – само осем пътнически кораба посетиха пристанището в Одеса. Круизите, които бяха планирани за посещение в Одеса преди две години, се насочиха към Румъния - Костанца  и България - Варна и Бургас. По този начин крузните компании не претърпяха загуби от отказването на планираните пътувания.

За съжаление кризата все още не е напълно утихнала и круизните компании рязко промениха средносрочните си планове за 2015 и 2016 година. В тази връзка са и отказаните 4 посещения на първия кораб от флотилията на оператора –майка  „Royal” – „Rhapsody of the sea” (кораб, който до тази година обслужваше района на западното американско крайбрежие и Аляска). Това посещение за Бургас е може би най-добрата реклама и гаранция, че дестинацията е работеща и перспективна.
През тази година за Морска гара-Бургас бяха планирани 31 посещения на круизи с 48 000 туристи, а очакваният ръст бе над 15 % спрямо 2014 .

Другата важна постигната  договореност бе бургаското пристанище да бъде call port т.е. оттук да се качват пасажери, да направят своето круизно пътуване и отново да слязат в Бургас. Първият круизен кораб, за  който предварително бяха посгигнати съгласувания за този вид пътувания е „Zenit” с 1800 туристи на круизния оператор ”Pullmantur”.

- Говори се, че сваленият над Украйна пътнически самолет също е довел до голям отлив на туристи и ако е така - защо?

- Свалянето на малайзийския самолет над украинска територия е изтъкнато от круизните оператори като една от важните причини за отказване на дестинацията. Като във всеки бизнес и круизния си има собствени правила – подчинени на общото правило реализиране на печалба. Печалбата се формира, както от самия билет за круизното плаване, така и от допълнителните услуги, предлагани от круизната компания – както на самия кораб, така също и от екскурзиите на брега. И докато в българските пристанища избора е на пасажерите, то в Украйна и Русия – визовите ограничения еднозначно определят слизането на брега с някои от екскурзиите, т.е. почти 100% добавена стойност от посещенията.

-  Отказът на круизните компании от Одеса, Сочи, Ялта и други пристанища свързан ли е и със санкциите срещу Русия, или просто е въпрос на сигурност за пасажерите?

-  Отказът на круизните компании да извършват туристически пътувания по дестинация Черно море не е свързан със санкциите, а най- вече със сигурността , която  на първо място трябва да бъде гарантирана на туристите. Няма човек, който би  предприел пътуване с цел туризъм , ако е застрашен животът му.

- Доколко е вярно, че круизните компании също търпят големи загуби от конфликта между Русия и Украйна. Защо американските пасажери имат такъв интерес към Ялта, например?

- Круизният туризъм през последните години се развива с бързи темпове. Строят се нови кораби, предлагат се и нови дестинации. Увеличава се и броя на хората, които се записват на круизи. Круизните компании търпят загуби, че не могат да предложат дестинация Черно море, тъй като това е една от новите круизни дестинации, които привличат интереса на туристите. Бизнесът не търпи празнини и естествено круизните компании  насочват по нови дестинации своите кораби поради невъзможността да посетят всички черноморски пристанища, които са от интерес за туристите. Що се отнася до интереса специално към Ялта, то той е  обусловен от историческо събитие -  Ялтенската конференция    по време на Втората световна война. Трите основни държави от  Антихитлеристката коалиция /САЩ, Великобритания и СССР/ провеждат тази конференция от 4 до 11 февруари 1945 г., като заседанията се водят в двореца Ливадия, близо до Ялта (на Кримския полуостров). В конференцията участват държавните ръководители на страните по това време: президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин. За това ангичаните и американците имат интерес да посетят Ялта и да се докоснат до това историческо събитие.

- Какви такси плащат лайнерите за преминаване през Босфора и възможно ли е да се променят маршрутите така, че да изключват размирните райони в Черно море?

-Таксите за преминаване на кораби през Босфора и през пристанищния хъб Истанбул са завишени, но този въпрос не е от моите компетенции да отговоря. Що се отнася за това дали е възможно заобикаляне на размирни райони отговорът ми е принципно да, но това зависи от  калкулациите на круизните компании и техните намерения  да обединят посещения на пристанища в две морета в едно пътуване примерно – Средиземно и Черно море.

- Наскоро сте се срещнали с вицепрезидента  на Royal Caribbean в Маями. Какво обсъждахте с него?

- По време на круизно изложение „Cruise Shipping Miami 2015”  във водещата презентация “Развитие на пристанищната инфраструктура в новопоявили се пазари” Джон Терсек, вицепрезидент на Royal Caribbean Cruises Ltd изрично отбеляза, че България, в частност Бургас е нова круизна дестинация с голям потенциал. В отделен разговор дискутирахме силните и слабите места за развитие на круизите в Бургас. По думите на експерта пред бургаското пристанище предизвикателствата за развитие на круизния  бизнес са подобряване на инфраструктурата и интермодалността на специализирания терминал. Той заяви, че  е убеден, че положителните отзиви от успешното начало ще се повторят в скоро време, независимо от сложната ситуация в региона.

- Разбрахме, че в презентацията на Бургас пред круизните компании сте включили като забележителност и бъдещия Океанариум. Каква е ситуацията с него и има ли наистина шанс той да бъде построен?

- Относно бъдещето на „Океанариума” ще трябва да се обърнете  за информация към Община Бургас и фирмата инвеститор „Мостовик”. За нас би било от голяма полза да се осъществи тази атракция, тъй като тя  ще привлече много от туристите от куризните кораби.

- Какви пари влизат в Бургас от един лайнер и как тези приходи могат да се увеличат?

- Не може да се каже точно  колко средства постъпват от обслужването на един куризен кораб. Това зависи от големината на кораба и броя на пасажерите.Таксите се събират от различни оператори - държавни и частни компании, които са ангажирани с обслужването на корабите.
Задълбочения анализ на дисбурсментите /общата цена за посещения/ за 2014 година за основните черноморски пристанища показа, че има върху какво да поработим.След проведени разговори заедно с другите ангажирани страни, които предоставят услугите - пилотски, маневрени, влекачни, швартови, агентийски и туристически, обединяваме усилията си за намаляване на  цените на всеки един от участниците в обслужването на круизните кораби. Порт Бургас също редуцира пасажерската си такса от 6 на 5 евро, което е намаление с 20 %. Скоро с приетото решение на Министерският съвет за промяна на Тарифата на ДП „Пристанищна инфраструктура“ и тонажната такса за корабите  беше редуцирана с 14%. Всички тези действия показват най-вече нашата визия за развитие на круизния туризъм с най висока добавена стойност на продукта.

За 2014 година приходите от круизния туризъм само за евросъюза са над 18 млрд. евро и са осигурили заетост на 3,3 млн. европейци.

Отговорно заявявам, че българските круизни портове – Бургас, Несебър и Варна - са потенциално привлекателни и стабилни точки на круизна дестинация – Черно море, това не са мои думи, а част от презентациите на ръководителите на Carnival  – Мишел Нестор, „Royal” – Джон Терсек, „MSC”– Пиерлуджи Сопрани и тяхното признание ни амбицира да надграждаме по четирите основни предизвикателства на дългосрочен успех – кейов фронт, терминална даденост /морска гара/, интермодалност, достъпни забележителност за еднодневен преход.  Не бива да забравяме, че можем да осигурим и дълъг круизен сезон от април до ноември, което е също голямо преимущество.