Това ли е тайната на градския офроуд? Купуваш скъпо SUV и ставаш безнаказан анцузлия в Бургас

Автор: Читател на Флагман.БГ



Това е разказ на един редови бургазлия за размислите и преживяванията му по улиците на бургаския ж.к. "Лазур". Авторът е читател на Флагман.бг, който пожела да остане анонимен, но да разкаже за своите впечатления. Публикуваме ги, защото са показателни за ежедневието по бургаските улици:

Реших да изпратя тази набързо скалъпена интерпретация, отнасяща се до една моя дневна разходка от комплекс „Лазур“ до сградата на Проектанска организация. Не знам всъщност защо го правя. В природата на нашият народ е да си мълчим. Някак си, обаче, изпитвам нужда да споделя със съгражданите си, с жителите на града, където съм израснал и живея и с всеки един сънародник за онова чувство. Говоря за чувството за безнаказаност. За онази лепкава емоция, която не излиза дори с прането. Ако не сте  я изпитвали поне 2 пъти дневно, всеки ден от живота си, значи някой тайно ви сипва Лексотан в кафето.

Стига с този нескопосан увод.

За да стигна до „Проектанска“ тръгвам по улица „Георги Баев“, за тези от Вас, които не знаят, това е улицата зад „Краставицата“. Гледам си в краката. Ловко заобикаляйки кучешки фекалии, пръснати като брошки по хлопащите плочки си задавам две теми за размисъл : „Колко трябва да е висока колата ти за успееш да скапеш наскоро ремонтираните в този район тротоари“ и „ Защо, при положение, че морската градина е на по-малко от 500 метра, някой би разходил кучето си на това място“.  Преди да си задам и други въпроси, като например „Що за човек би оставил кучето си да се изхожда пред улицата, на която живее? Да тъпче в екскрементите на собственият си домашен любимец, да се чувства като като в кочина? , веднага получавам отговор на първият си въпрос


Реших ,че задния план на тази прекрасна кола ще е по-изразителен от  амфас. Ето, какъв автомобил е нужен за да скапеш нов тротоар. Каква е логиката?  Живея в тази част на „Лазур“ има достатъчно места за паркиране.

Продължавам, смело, безотговорно и с футболни финтове между обичайните препятствия. Следващата сцена е на бул. „Демокрация“ малко след пресечката със „Сан Стефано“ , където пред магазин за Авточасти има три паркирани автомобила. На булеварда. Непосредствено пред спирката на автобусна линия „12“. Тук снимка няма. В момента, който опитвам да снимам един добре сложен чичко излиза от единият от спрелите автомобили /„Nissan - qashqai ”/ и се провиква махленски към мен „Ако снимаш ще ти е#а майката, чу ли ме !“ . Моментално напъхвам ръце в джобовете на якето си и с възможно най-широка крачка и клюмнала глава, като някой герой от ням филм, се засилвам възможно най-далеч от тази ситуация. Господинът се опитва да ме догони и чувам още една-две закани по свой адрес, но  май ситуацията му се струва прекалено оживена за да предприема адекватна балканска реакция затова се отказва сравнително бързо. Пък и добре, че майка ми не беше наоколо. Тогава – знам ли. Знам ,че по принцип сме страшно смел народ или поне аз не съм чул някой да признава, че се страхува, но очевидно съм изключение, защото се поуплаших и не направих втори опит да снимам. 

Продължавам по „Демокрация“. Ха! Това звучи почти поетично.

Не знам дали сте запознати с улица „Дунав“. Това е пресечка, свързваща бул. „Демокрация“ с бул. „Стефан Стамболов“ . Ако се движите по „Стефан Стамболов“ с автомобил и искате да се насочите към „Демокрация“ / наскоро се отучих да го правя / минавате по нея. Три лентов път с двупосочно движение. В посока „Демокрация“ има две ленти : за направо и за надясно. Само дето тази за надясно от половин година с само за паркиране. Предполагам се досещате колко често се случва да успееш да използваш лентата за завиване надясно, но въпросът е друг. Колко често минава автомобил на КАТ оттам ? Колко често минава Полиция или което и да е административно звено, което има отношение към задръстването на тази отсечка ?

Свършвам каквото имам да свърша и се връщам по мааалко по-заобиколен маршрут, за да не ме види пак онзи с „qashqai“ –я. Преди да се върна вкъщи благодарен, че съм на ненормирано работно време и убеден, че не ми се излиза повече за днес, решавам да мина през местен супер маркет находящ се на улица „Поморие“. Напът за там отговорът на първия  въпрос от днес отново се потвърждава.




 Това е тротоарът пред блок 8 или по-точно трябва да бъде. Снимката не е много добра защото едно дебеловрато създание в кафенето насреща се изправи от масата си, проследявайки ме подозрителен поглед,  докато се опитвах да фокусирам  и отновно ме хвана страх да не се забъркам в още един панаир днес. 

И точно тогава, когато правейки се на разсеян за пред местния анцузлия / нямам представа дали е собственик на колата или просто гледа лошо. Тези същества са мистерия. Това да се упражняваш да гледаш все едно някой ти е откраднал закуската в часовете по български език и литература е може би бургската следа в средното образование в България. /  и питайки се на ум : „Това ли е тайната на българския градски оффроуд? Купуваш си скъпо SUV и с него идва ръководство за безнаказано паркиране.“ , тогава получавам прозрение.  Още един отговор.



Това е паркинга пред жилищната кооперация до блок 8 – блок 6. Не ! Това е входът на паркинга. Този човечец с тази малка евтина, стара количка се се е  вдигнал бунт. Той показва ,че е готов да воюва за правото си да бъде темерут. Не знам дали може да прецените разстоянието. Кола с малко по-големи габарити няма шанс да го заобиколи без да навлезе в градинката. На връщане от магазина тази кола си беше там. Запушвайки всеки по-голям автомобил направила грешката да паркира на единственото нормално място за престой – паркинг.



Ето това е изводът, с който завърши моето пътешествие, дами и господа. Родината ни е страната на неограничените възможности. Тук не е нужно да си богат връзкар за да си идиот, с който всички се съобразяват. Може и да си беден и никой да не познаваш. Само трябва да си нагъл ... или беше смел... и да знаеш вълшебните думички. Не. Не „Абра-кадабра“, а „Майка ти ше ...“ сещате се.  Без значение раса, възраст, пол, занятие – Всеки може да  бъде селяндур. Нужно е само да повярвате.
Повярвайте ,че няма кой да ви каже нищо и сбъднете Българската мечта.

Пиша това не за да си губя времето, но някак си нямам повече време за него. Не го пиша защото съм перфектен, а за да изкупя вината си, че съм безучастен. Защото вече ми се иска не само да се ядосвам. Защото на тази страна не и трябва повече кръчмарски Крали Марковци. Извинете ме  за правописните и граматически грешки. Няма да чета написания от мен текст, защото ме отвращава.

Няма и да залича номерата на тези коли. Няма да бъда един от хилядите, които застават с трите си имена пред телевизионните камери за да обявят, че знаят кой е престъпник, но няма да кажат. Ще бъда един от онези, които отказват да застанат с лицето си, но показват лицето на хората, които са яхнали обществото като магаре, които са се качили на тротоарите и на главите ни.  И призовавам всеки, който изгубил времето си да чете това словоизлияние, и е намерил поне частица смисъл в него, да направи същото. Снимайте ги и ги показвайте. Нека се видят. Защото може някой от тях да не е видял, да не е разбрал,  че целият е в кал.