Защо нито един човек в света не помни раждането си

Въпреки някои анекдотични твърдения, научните изследвания са единодушни, че повечето хора няма как да помнят раждането и най-ранните 2-3 години от живота си. Тази неспособност да се помнят събитията от ранното детството е известно като „детска амнезия”.

Учените са установили, че детската амнезия е различна от „нормалното забравяне”, което се случва с течение на времето. Изследванията показват, че в периода между раждането и ранното детство се забравят много повече събития, отколкото може да се очаква, ако се следва нормалната крива на забравяне, пише LiveScience, цитиран от obekti.bg.

Детската амнезия не нарушава процедурната памет, която съхранява информация за това как се правят определени неща – каране на колело и т.н., а само декларативната – спомените за факти и събития.

Зигмунд Фройд предлага първото обяснение на детската амнезия: спомените са потиснати, заради техния травматичен и сексуален характер.

Но макар и учените да са отхвърлили това, което твърди Фройд преди около 100 години, все още няма консенсус относно произхода на детската амнезия.

Известно време е било смятано, че децата просто нямат умствения капацитет да формират декларатични спомени. Но 2-3-годишните деца могат да разказват за събития, които са се случлили преди месеци или дори преди година, показват съвременни проучвания.

Сътрудници на университета Еймъри са разговаряли с 83 деца, които са били на 3 години. Разпитвали ги за случки от живота им. След това същите деца са били помолени да си спомнят за тези събития, когато са били на 5, 6, 7, 8 и 9 години. Така е получено първото експериментално доказателство за детската амнезия.

На около 7-годишна възраст децата започват да „изтриват” най-ранните си спомени. На 5-7 години малчуганите са си спомняли 63-72% от това, които им се е случвало в миналото, а на 8-9 години - само 35%.

Изследвания на възрастни на свой ред са показали, че най-ранните им спомени са от 3-годишната им възраст.
Някои учени предполагат, че най-ранните спомени остават недостъпни за нас, защото не сме имали език по време на формирането им. Езикът е важен за кодирането на автобиографичните спомени, а дългосрочните спомени на децата изглежда са формирани по времето, когато са проговорили.

Според друга теория формирането на спомени е повече или по-малко нормално при малките деца, но развитието на мозъка пречи на съхранeнието на спомените.

Наскоро учени изказаха сходна хипотеза: появата на нови мозъчни клетки всъщност изтрива спомените, защото новите неврони нарушават мозъчните връзки, установени между старите клетки. В подкрепа на тази идея те са успели да направят по-дълготрайни спомените на мишки, при които е забавен растежът на нови мозъчни клетки.