Болни заплашват в Бургас: Върнете ривотрила в аптеките, иначе се палим!

Автор: Илонка ИВАНОВА


Поредният абсурд в българското здравеопазване хвърли в паника хиляди пациенти, които по ирония на съдбата страдат точно от панически разстройства. Ривотилът - единственото лекарство, което се справя със състояния на тревожност, страхови неврози, напрежение, гърчове и припадъци при епилепсия, изчезна от аптеките.

Това стана с отказа на фирмата РОШ да го внася, понеже било...евтино. От  МЗ пък измънкаха, че препаратът е от старото поколение и води до привикване. Само с една подробност – подобен илач от ново поколение няма и да факто ривотрилът няма заместител. Тоест болните не могат да купят еквивалент от аптеките, тъй като такъв не съществува.

Ето какво пишат от РОШ България: Причината за прекратяване на продажбите на препарата за епилепсия „Ривотрил” у нас е задължението на „Рош-България” ЕООД да намали цената на лекарството до нивата, установени от системата за референтно ценообразуване, които компанията не може да си позволи да поддържа.
Това се казва в писмо, изпратено до БТА в отговор на запитване за мотивите, с които фирмата-производител спира вноса на лекарство за лечение на епилепсия. От компанията уверяват, че медикаментът ще бъде наличен във фармацевтичната мрежа до изтичането на задължителния по закон 18-месечен период.
Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца, болни от епилепсия, пък уточни, това е безумие, защото  лекарството няма аналог в страната ни и предупреди, че болните ще изпаднат в кризи, някои от които могат да имат фатални последици.

От РОШ си измиха ръцете и оставиха 18-месечния задължителен период, в който ще продават ривотрил, а след това го спират.
Цели 18 месеца никой от Здравното министерство не се сети да преговаря с фирмата, да поговори с лекарите какви ще са последствията от спирането на лекарството и да вземе някакво решение, което да помогне на болните. Министерското безхаберие и нахалство стигна дотам, че дори не предупреди лекуващите лекари, че от първи януари препаратът вече няма да се продава. Джипитата продължават да изписват рецепти, а пациентите да обикалят с тях аптеките и да се чудят кой път да хванат.
Страшното в случая е, че наистина този медикамент няма заместител и в същото време не може да бъде спрян рязко от  тези, които го пият. Те са силно зависими от него, а отказването става постепенно и е необходима поне половин година, за да се отвикне от зависимостта. Логично беше джипитата да получат информация, да подготвят пациентите си да започнат бавната процедура по отказване и търсене на алтернатива. Дори в листовката на лекарството пише, че то не може да бъде спряно изведнъж и последиците от това са  много тежки.

Но кой в здравното министерство чете листовки за лекарства и на кого му пука, че няма заместител? И какво я интересува РОШ, че хиляди българи в момента се гърчат и са изпаднали в кошмарна абстиненция, или заболяването им се е влошило? Щом няма печалба – няма да продават. Просто и логично. Само да не си болен...

Ужасно е, хората се разплакват, като чуят, че го няма и  не могат да го купят, сподели аптекарка.

Във форумите за взаимопомощ пък е затлачено от коментари и опити да се се намери изход.
„От една седмица не го пия, трети път получавам епилиптичен припадък, какво да правя?“, пита отчаяната Марияна.

„Здравейте, и аз имам подобен проблем ... от около 7 месеца пия ривотрил ....
Първоначално ми помогна и се стабилизирах много бързо .. лошото е че в момента, в който го спрах, всичко се обърква ... започват отново паника, атаки , главоболие , обърканост , дезориентация , вцепененост .... депресия ....
При физическа активност (например тичане) започват да ме стягат гърдите , да се задушавам , силно сърцебиене , болки в задната част на главата ... световъртеж ..., какво да сторя? Диагнозата ми е паническо разстройство и се чувствах нормално, докато пиех лекарството. Аз съм мъж на 29 години, а сега се чувствам старец, не смея да изляза, защото не зная кога ще получа паническа атака“ - споделя Камен от София.

„Помогнете, синът ми е на 13 години, пие ривотрил заради гърчове, в момента положението е кошмарно. Нервен е, избухлив, агресивен, крещи, после започва да плаче Отново получи гърч, а докато пиеше лекарството се чувстваше съвсем нормално. Какво да направя“ - ридае отчаяна майка.

„Имам страхова невроза и години наред я потушавах с четвърт таблетка ривотрил на ден. Ходех спокойно на работа, чувствах се пълноценен човек. Сега стоя вкъщи и не смея да отида на работа. Не мога да обясня на шефовете си какво става. Всичко ме дразни, особено светлина и шум, прекарвам повече време на тъмно. Усещам силно напрежение в главата, сякаш нещо я надува и ще се пръсне. На моменти ме сграбчва страшна болка в гърдите и имам усещането, че получавам инфаркт. Болят ме всички мускули и даже започнах да залитам, като вървя. Не мога да обясня и на децата си защо стоя на тъмно и се крия в леглото си. Опитах транксен, ксанакс, симпатил – нищо не помага“ - пише 40 годишен мъж от Бургас.  

Хората масово питат защо се спира едно толкова силно лекарство, когато то няма заместител.  Някои  даже съзират зловещ опит да се разклати здравето на българските граждани и те да прибегнат към крути мерки да се отърват от страданията, страховете си и фобиите си по единствения възможен и модерен напоследък начин – туба бензин и клечка кибрит.

По този начин изкуствено се предизвикват и инфаркти и инсулти и населението се редуцира от самосеби си – пише гневно жена със собствен бизнес, който е зарязала в момента, понеже е в абстиненция и не може да работи. Задушавам се, пулъст ми стига 160 на моменти и наистина мисля, че е въпрос на време сърцето ми да се пръсне.

Попитахме бургаски психиатри защо се случва всичко това и как може да се помогне на хората, които в момента страдат и са в кошмарно душевно състояние.
Психиатрите поставиха изричното условие имената им да не бъдат цитирани, след което обясниха, че това не е първото лекарство, което се спира у нас и което няма аналог. Всичко се прави заради печалбата. Досега бяха спрени в продължение на няколко години над пет медикамента, които са много ефикасни, лекуват шизофрения, дзезадаптивни състояния, анорексия и други тежки психически отклонения. Те или имат много скъпи аналози, или изобщо нямат, но това не пречи на търговците да ги спрат. Ривотрилът не изчезва за пръв път от аптеките, обясниха те. Преди години отново направиха опит да спрат вноса, понеже било евтино лекарство. Тогава имаше вълна от влошаване на вече почти излекувани хора, паника и даже опити за самоубийство, понеже те не могат да преодолеят зависимостта и изпадат в крайни състояния. Засипахме министерството с писма и обяснения, че не можем да лекуваме болни без лекарства и има реална опасност да се стигне до смъртни случаи, както между впрочем стана.

Тогава върнаха ривотрила, но хиляди бургазлии минаха през ада на страховете и паниката си, а епилептици правеха криза след криза, при някои фатални.

Сега просто действаме по друг начин. Съветваме пациентите си, които се чувстват добре от даден медикамент, просто да отидат до Турция и да си го купят. Не коментираме дали е професионално или етично, защото това е в името на здравето на индивида. В Турция лекарствата от нашия изчезнал списък  ги има до едно, много по-евтини са, отколкото тук и хората се научиха да практикуват медикаментозен туризъм. Организират се близки на болни, наемат микробус и отиват с рецепти в ръка при съседите. Колкото и да звучи абсурдно, това е единственият начин в момента пациентите да се лекуват адекватно и да не изпаднат в тежко състояние, от което трудно се излиза.

Запазваме желанието на лекарите да не бъдат цитирани поименно, но си запазваме и правото да попитаме в що за малоумна държава живеем?    

Какво правят там горе, освен да си раздават бонуси? Кой специалист с лека ръка подписва спирането на един или друг медикамент, понеже фирмата не искала да го внася, защото пък нямала печалба? Допитва ли се някой до лекарите? Знае ли колко пациенти се лекуват с медикамента и в момента вият като ранени животни, изпадат в кризи, припадат, борят се за глътка въздух, държат се за сърцето и правят всякакви кризи, попадат в болница и отварят работа на други лекари, които ги натъпкват с още повече лекарства?

Трябва ли и ние да се запитаме – това там горе сам безхаберие ли е, или начин да останат по-малко хора, които да тежат на НОИ и пенсионните фондове?

„Иде ми да се самоубия!“, пише момиче с овладяна анорексия, което в момента е в паника, защото ривотрил няма и анорексията се връща.

„Вярвам ти...“, пише й младеж с епилепсия, тъй като и при него пристъпите се връщат.

А ние на кого да вярваме?  Или да издигнем лозунги  „Юруш към Турция!“
Или „Екскурзиите до комшиите са...полезни за вашето здраве“

Или да попитаме: Ще има ли край трагедията на абсурда? 

Обаче кого?