Преди 100 години Морската градина в Бургас е стопанисвана от частник

Преди 100 години Морската градина на Бургас е била стопанисвана от частници. Общината се е грижела да има „достатъчно ред, места за отдих и нужници”. Някои идеи не са били реализирани през годините, а други са занемарени. Сегашните управници биха могли да почерпят опит от предшествениците си, благодарение на архива, запазен от един от бившите главни архитекти на града арх. Деви Симеонов.

През 1881 г. Шериф ага от Цариград иска да изгради къща на място, което притежава до морето, непосредствено до „хамама”. Съветът установява, че според новия план, това място е почти изцяло в „Булеварда” и взема решение да му го изплати.

През 1889 г. край морето по цялото протежение на града е оставено празно място от 100 метра навътре от морския бряг за булевард. Там не се позволява да се строят нови сгради, а старите се отчуждават.

През 1892 г. общината дава под наем експлоатирането на градската градина и морските бани на предприемача Митко Ангелаков срещу годишен наем от 105 лв. Той вече е построил в градината бюфетно здание, по-голямо от предишното, за което е похарчил 5000 лв. Съгласно контракта той се задължава „да построи морски бани, да посади дървета в градината и да постави фенери за нощно осветление на свои разноски.

След седем години да върне на общината градината и баните, така както са направени и украсени, заедно с фeнерите, дърветата и всички построени и добавени неща, без да разваля нищо”. От своя страна Общинското управление поемало задължението да построи необходимите нужници и да изкопае кладенец.

„Ако през това време правителството вдигне постройка за държавна употреба или заеме част от местата, които експлоатира Ангелаков, той няма право да претендира за обезщетение”, пише още в договора.През 1903г. крайморският булевард е ограден с цел опазване. По-късно започва устройването на Приморската градина.

Изменен е утвърденият генерален план на града, за да се разшири градината, „която заема съвършено малко пространство, а е единствено място за разходка и почивка и не отговаря на съвременните нужди и изисквания на града”. Изготвен е проект за цветарник. Имало е идея да се направи шадраван и павилион за музика, покрит с поцинкована ламарина. Има запазен проект на цветарника с висока остъклена кула.

Павилионът в морската градина е разрушен по време на Балканската война. За да не бъдат откраднати, материали¬те са прибрани за общински нужди. По-късно е изготвена нова програма за постройка на музикален павилион, който „да бъде паянтов с мазилка, с обща квадратура не повече от 250 кв. м, със салон, гише или подиум за музика, кухня-бюфет, клозет и гардероб, с главна фасада, която да гледа морето.”

Общината отпуска даром на офицерското съсловие в града място за построяването на военен клуб в кварталната градина „Цар Борис”, като срещу това иска да получи една ивица място с ширина 30 метра зад казармата край морето за разширение на крайморския булевард.

През 1936 г. българското акционерно дружество за електрификация „Сименс” прави светещ в различни цветове водоскок в морската градина.

Тогава се провежда конкурс за изграждане на казино. От представените 17 проекта нито един не отговаря напълно на изискванията, за това първа награда не е дадена.

Според Сдружението на собствениците решението на общината да строи морско казино е ненавременно и нецелесъобразно. Те настояват преди строежа на казино да се реши въпросът с разширяване на морския плаж, мястото на морските бани и начина на залесяване на брега покрай морската градина.

Наложително, според тях, за подобряване на баните и строежа на заведения край тях, е да се гарантира използването на морската вода и изобщо морския бряг между солниците и кейовите стени.

Общината обаче обявява търг за направа на морско казино до спусъка за морските бани в Приморската градина. Възлага го на предприемача Иван Челийски за около 1 млн. лв. От фонд „Благоустрояване на морските бани, украсяване и укрепване бреговете им” е изтеглена сумата от 250 000 лв. за изграждане на казиното, допълнително стълбище от него към главното стълбище, водещо за топлите морски бани, укрепване на брега при жп линията за Поморие с възможност там да има и съблекални, като всичко това се свърже с общото укрепване на брега.

При започване на строежа се оказва, че мястото е насип, за това се налага основите да бъдат по-дълбоки от планираните. Това създава възможност да се изгради втори салон в сутерена на постройката с красив изглед към морето. „Усилено се работи по морско казино, където посетителите на баните ще намират всичко необходимо за приятна почивка”, пише през 1937 г. в-к „Вечерна бургаска поща”.

„Градското казино, което се строи на морския бряг, ще бъде най-кокетната постройка по цялото Черноморие. То ще се свързва с голям открит дансинг. По този начин в градския парк се създават места за почивка най-малко на 5000 души”, четем още в местната преса.По-късно за подобряване експлоатацията на строящото казино се увеличава кухнята, прави се осветителна шахта, комин за парно отопление, както и бетонова плоча около сградата.

През март 1938 година казиното вече е готово за експлоатация. Открито е официално на 7 август същата година.„За да създаде повече удобства и приятна обстановка за гостите и посетителите на морските бани, общината прави редица подобрения.

Строят се железобетонни кабини, кои¬то да служат и за укрепване на брега, а над тях - кабини от камъш. Предвижда се инсталирането на нови душове със сладка вода за обмиване след къпане.

”Предвиждала се направата на мост до скалите срещу женските морски бани, изграждане на изкуствен остров от бетон, върху който да бъде построен летен дансинг по по¬добие на офицерския или малко казино. Имало е идея новото морско казино, което ще се строи пред входа на сегашните морски бани, да бъде превърнато в игрално. В плановете на общината са още „създаване на залесите¬лен околовръстен пояс – парк, който да продължи градската градина и да свърже Черно море с езерото Вая.

Така ще се създаде огромен лес, където без никакви средства ще могат да ходят жените и децата на всички работници, еснафи, чиновници и пр. бедна ръка хора и свободно да дишат чист въздух.”За да „подобри украсата в морската градина”, общината поставя бюстове на революционерите Христо Ботев и Любен Каравелов.

През 1939 г. общината отпуска даром част от морския булевард при граници: градската градина и теснолинейната жп линия - на дружество „Годеч” за построяване на почивна станция за общинските служители. Условието е станцията да не излиза над булеварда или ако излиза, да се построи само един етаж със стъклени стени, в които да се помещават общодостъпни за гражданите заведения, като кафе-сладкарница и др.

Самата сграда да служи през летния сезон за почивна станция на общинските служители, а през останалото време на годината - за хотел. През 1948 г. в Приморската градина е поставена възпоменателна плоча на полския поет Адам Мицкевич, който за първи път стъпва на бургаска земя на 8 октомври 1855 г.

През 1951 г. е изграден паметник на Пушкин пред главния вход на цветарника. Зеленчуковата градина в района на морските бани е превърната в цветна градина с детско игрище. През 1956 г. ДСП „Балкантурист” строи представителен хотел в новата част на морската градина. През 1960 г. е построен детски кът. През 1975 г. ДСП „Отдих и туризъм” строи ресторант „Делфинариума” на мястото, първоначално предвидено за изграждане на сладкарница до Бункера в морската градина, както и представителен ресторант до мостика на плажа.      

Автор: арх. Деви Симеонов и вестник "Фактор"