Лъсна истината за бургаската странджанка, вижте я

Източник: cbachvarov.com

В Източна България населението използва повече странни обръщения в сравнение с това в Западна България, като безспорен победител е Бургас, пише в блога си Константин Бъчваров - cbachvarov.com . Всеизвестни за всички ни са обръщения като „лек“, „ман‘як“, „чуек“, „лице“ и цветущото „въй“. Доста интересна е и комбинацията Ана Синона, което всъщност означава Ана с едно „н“. Мъжкото обръщение „брат“ в Бургас е заменено с „батка“, а вместо “дънките” там ще чуете “дънкито”. „Лешпер“, „мехлюзин“ – използващо се по адрес на непoзнат, който от пръв поглед не вдъхва достатъчно респект или пък мъж с прoфесия „Айляк“.

За бургаската кухня са характерни най-вече морските ястия, но и гозби, характерни за близките Стара планина и Странджа планина. От морските храни се открояват Мидите по бургаски. Други популярни кулинарни изкушения са Кебап по бургаски, Пиле по бургаски както и кoлбасите Бабек и Дядo. Сред аламинутите може да се отличи Странджанката (или Страндженка), която е позната на всички нас като Принцеса. Странджанката се различава от нея  по дължината си и по това, че е с повече подправки.

Ако сте посетител в Бургас и кажете „Искам една Принцеса“, много е вероятно да ви изгледат странно и въпросително. Абсолютно същото се случва, ако сте от Бургас, посетите София например и кажете „Искам една Странджанка“.  Объркванията продължават вече толкова много години, че народният фолклор ражда бисери като този:

    Попаднал софиянец в Бургас и решил да си купи “принцеса”.

    – Една Принцеса, моля.

    – Какво? – попитала жената.

    Местен от опашката обяснил на софиянеца, че в Бургас тези неща ги наричат “Странджанки”.

    – Дайте ми една странджанка…

    – Пикая…

    – Моля?

    – Пикая в момента…

    Местният пак трябвало да обяснява:

    – Жената се опитва да ви каже, че в момента я пече …

От къде идва това объркване? Защо в цялата страна на този вид сандвичи им се казва Принцеса, а само в Бургас – Странджанка? Битуват най – различни хипотези, дефиниции, определения, та чак и до шеговити легенди.

Преди векове, българският цар Иван Асен 2 – ри, дошъл с армията си в Бургас. Били изморени след битка с врага. Потърсили къде да се установят и местните ги насочили към голия хълм, където днес е Меден Рудник. След като се установили, Царят изпратил своя антураж  да потърсят храна за войската. Но реколтата била кофти. Останал бил само сух хляб по хамбарите, „Билла” още не била отворена, а и нямало как – българите били страшни врагове на австрийския граф. Пратениците на Иван Асен се завърнали тъжни – нямало храна, нямало нищо. Местното население, нямало как да помогне на българската армия. Чакала ги гладна нощ, след която можело да не оцелеят. Тогава знатна девойка от рода Русокастро, на име Ирина, се появила в шатрата на царя. Тя знаела за недостига на храна и гладът, който мъчел войниците. Тя помолила царя да бъде призната за принцеса, ако успее да помогне на армията.

Иван Асен бил скептичен, като всеки човек зодия Скорпион. Изкарал девойката навънка и излезли хората му. Тя накарала да им донесат тоновете сух хляб, който се намирал в Бургаската крепост. Но никой от войниците не бил толкова изпаднал, че да яде само сух хляб с чешмяна вода. Но девойката ги накарала да запалят големи огньове. Изпратила хора да вземат каквото намерят за храна – те донесли кайма, яйца, зеленчуци. Ирина им показала как сухия хляб като се препече става вкусен. Тя ги накарала да наредят кой каквото е донесъл по филиите – кой каймица, кой парчета месо от вчерашен дюнер, кой масло и кашкавалец… и да ги изпекат. Станала чудна храна. Войниците и самия цар мезили доста с чудната закуска.

Царят изпълнил волята на Ирина – посветил я в титлата Принцеса, без тя да му е роднина или царкиня. Местните хора я знаели като Странджанката – понеже родът и идвал от Странджа планина. Армията на Иван Асен 2-ри запомнила това чудно ястие като Странджанка. Само помощната войска от каруцари и носачи – съставени от първи шопски полк запомнила името на филиите като Принцеси – защото били най-далече от събитието, където станало мазането с неща. От тогава съществува спор, как се наричат странджанките, но историците са категорични – истинското име е Странджанки. Така поне гласи поверието.

Интересен факт е, че след като отблъснали латините и венецианците, те пленили десетки от тях и ги хранели само със Странджанки. Когато освободените пленници се върнали в Италия, те пресъздали ястието, което нарекли Пица – на името на известния български пълководец – Пицо Коджакафалията.

У нас съществуват толкова различни митове за това какво е Принцеса и какво е Странджанка, че лесно човек може съвсем да загуби яснота имат ли изобщо разлика или не. Съществува и дефиниция, твърдяща, че Принцесата (ястие – сандвич) се асоциира с фолклорната митология – Принцеса (човек от женски пол) със златни коси, т.е. (турцизъм), наличие на кашкавал върху филия препечена до постигане на златиста коричка. От там идват и разновидностите Принцеси с: шунка, сирене, кайма и т.н.

Принцеса с кашкавал и кайма е плод на българския търговски гении и сега просто допълва асортимента.  По – възрастните хора знаят, че е имало моменти, когато кашкавалът е бил два пъти по – евтин от каймата, вследствие на това се окепазява българската Странджанка.

Съществува и друго предположение, че Странджанка е национално ястие от Странджа планина, а Принцеса е софийска измишльотина, за да звучи по – изискано.

Истината е, че единственото общо между Принцеса и Странджанка е каймата.

Странджанката е само с кайма и подправки и се прави на скара. От която идва и очарователния ѝ аромат. Ако добавите и лъжица лютеница отгоре ѝ, удоволствието е по – голямо. Каймата трябва да е много добре омесена, да е като тесто. След като престои, се премесва отново.  Хлябът трябва да е нарязан предварително и да е поизсъхнал. Когато се маже на филията, каймата се притиска добре особено в краищата. Добре е да се навлажнява ножа, преди намазване. Скарата трябва да е много добре загрята и да е намазана предварително с мазнина преди поставяне на Странджанката.

И докато Принцесата е национално название за най – различни сандвичи, без регионален произход, Странджанката е характерно ястие за Странджа планина, Бургас и Южното Черноморие.

Навремето в Странджа планина, хората ползвали кайма или ситно накълцано месо или риба за приготвяне на питки с нарязано месо отгоре им. Странджа планина е с най – богато разнообразие на животински видове в България. Месото на някои животни е доста жилаво и за това се е налагало да го нарязват на по – малки  парченца (късове).