Алфа рисърч: Електоратът на „Атака“ прелива към партията на Валери Симеонов

Ако изборите са днес, "Атака" слиза от политическата сцена, а мястото й ще заеме НФСБ, показва изследването на "Алфа рисърч"

Ключови думи: НФСБ, Валери Симеонов, атака, волен сиеров, реформаторски блок

Социологическо проучване на „Арфа рисърч“ доказва с цифри това, което анализаторите отдавна прогнозират – безумното политическо поведение на Волен Сидеров и подкрепата му за кабинета на ДПС и БСП води до масов отлив на избиратели от „Атака“. В нишата на националистическия вот тя губи катастрофално, като подкрепата за нея е спаднала до 1.5%. Разочарованите от Волен избиратели се насочват към партията на СКАТ и Валери Симеонов – НФСБ, който вече изпреварва „Атака“ повече от два пъти с 3.1% подкрепа.

Ако изборите бяха днес, БСП ще бъде първа политическа сила, изпреварвайки ГЕРБ, показват данните на "Алфа Рисърч" за обществените нагласи в навечерието на първите сто дни на кабинета "Орешарски".

В началото на есенния политически сезон БСП има лек електорален превес (18.4%) над ГЕРБ (15.6%). Най-значимият резултат за БСП от двата месеца протести и контрапротести е консолидирането на нейния електорат - ефект, който обичайно се регистрира, когато избирателите й се усещат атакувани, отбелязват от "Алфа рисърч". В същото време симпатизантите на ГЕРБ, обратно на левицата, са по-демобилизирани.

Реформаторският блок привлича подкрепата на 7.6% от общия брой избиратели. Основно предизвикателство пред него остава запазването на мотивацията за гласуване сред десните привърженици, ако изборите бъдат отложени прекалено напред във времето.

ДПС поддържа традиционните си позиции - 5.8% от пълнолетните жители на страната. Техните симпатизанти се отличават с много висока мобилизация за участие в евентуални избори и с изключително силна идентификация с кабинета "Орешарски".

Висок остава делът на "търсещите" избиратели. Около 20% не разпознават в нито една от съществуващите партии алтернатива на статуквото. Най-младите и високо образованите търсят алтернатива в евентуална партия на протестиращите. Техните родители - в друга, различна от управлявалите досега формации.

Парламентарните партии са достатъчно инертни, новосъздаващият се Реформаторски блок - недостатъчно популярен, за да се правят прогнози кой ще успее да привлече този колебаещ се вот. Възможно е това да бъдат както някои от сега съществуващите партии, така и напълно нови субекти. Предвид характера на политическата криза на 2013 обаче, бъдещите електорални нагласи до голяма степен ще зависят от това кой ще излезе морален победител от настоящите протести и контрапротести.