Зрелищен спектакъл на багатури в Беглик Таш край Приморско (ВИДЕО, СНИМКИ)
Огромен интерес предизвика спектакълът на прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур“
Зрелищни битки със старинни бойни техники се разиграха тази събота на тракийското светилище Беглик Таш. Атрактивният спектакъл бе представен от школа „Буага-тур” като част от регионалното турне в подкрепа на Бургас за Европейска културна столица през 2019 г. и предизвика огромен интерес. Многобройните зрители, дошли на Беглик Таш, имаха уникалната възможност да се върнат назад във времето и да се запознаят от близо с облекло, обичаи, оръжие, бойни практики, бит и култура на хората, обитавали нашите земи години назад. Актьори демонстрираха умения в различни видове езда, стрелба с лък, бой с камшик, а специално подготвено осветление допълнително придаде автентичен дух на баталните сцени. След актьорския спектакъл всеки желаещ можеше да влезе сам в ролята на „багатур”, като изпробва някои от представените древни техники.
Специален гост на събитието бе кметът на община Приморско д-р Димитър Германов. Стотици жители и гости от цялата Бургаска област се стекоха към древното светилище, което специално за събитието беше осветено по артистичен начин.
Спектакълът, който показа различни видове езда, стрелба с лък, бойни практики, танци, бе част от турнето в региона в подкрепа кандидатурата на Бургас за Европейска културна столица през 2019 г. Следващата спирка на Burgas 2019 Summer Tour (summer2019.burgas.bg) е другата събота (27 юли), в община Средец. Там в археологическия резерват Деултум концерт ще изнесат Калин Вельов и групата му Тумбаито.
Подробности относно организацията за пътуване дотам очаквайте скоро в страницата на Бургас 2019 във фейсбук: Facebook/Burgas2019и тази на Община Бургас http://www.burgas.bg/
*Багатур (βαγατουρ или βογοτορ) е висше звание на прабългарски воин. Според някои автори думата идва от тюркски (bagadur) и буквално означава юнак, храбрец. Според същия в руския език ще преминава като „богатыр“ — юнак
Отглеждане на домати на балкона: Наръчник за сочна реколта в градски условия
Ивайло Мирчев: Няма подарено оръжие на Украйна
Как да се справим с хроничното безсъние
Храни за пречистване на черния дроб
Бърз чийзкейк в чаша с горски плодове: Рецепта без печене
Никола Цолов кара България да мечтае
Как да намалим праха по мебелите: Трикът с омекотител за дълготраен блясък
"Нефтохимик" с много важно попълнение
Заради войната: Презервативите поскъпват с 30%
Черноморец с голям трансфер
Горивата в България поевтиняват
Зловеща катастрофа, трима мъже издъхнаха на място
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
Странно наистина! Тия хора наистина ли не правят разлика между Несебър и Приморско?!
Това беше гавра с хората - или организираш нещо, след като си го обявил и във Фейсбук имаш над двеста харесвания, то ще имаш готовност и за повече автобуси. Или като не ставаш за организатор - не поемаш такива ангажименти.
Никога повече няма да повярвам на широко рекламираните мероприятия на Областна управа - Бургас!!!