Кой е майчиният ви език, г-н Местан? И колко пъти сведохте глава пред жертвите в Батак и Буново

Автор: Стоян ГЕОРГИЕВ


Когато в здравата държава Турция ври и кипи и народът дразва да се надига срещу фанатичния ислямист Ердоган, нашенските политически марионетки продължават да превиват гръбнак пред незаконната партия ДПС. Е, няма ли кой да каже най-после, че царят е гол. За продажните еничари Христо Бисеров, Камен Костадинов, Данчо Цонев и грухтящия Делян Пеевски е ясно, че „Интересът клати феса”. Ами другите?!

 

Какво правят другарите от БСП, дето довчера оплюваха кабинета Борисов, който се сгромоляса с гръм и трясък, отвеждайки ни до ръба на нищетата и безумието. Проблемът вече изплува с цялата си сериозност и страховитост. В България е нужна незабавна, неумолима и непреклонна смяна на политическата класа и система. Какво все още прави една противоконституционна партия като ДПС в нашия парламент?! Наследница на довчерашни терористи, тя няма законното основание да осквернява политическия ни живот, като генерира изкуствено етническо напрежение. Чии интереси обслужва тя? Всички други, но не и на българската държава и народ!

 Местан искал задължително изучаване на някакъв си майчин език. Кой е майчиният ни език в България, господин Местан? Нали сте филолог?! Отговорете ми! Арменски, еврейски, гръцки или чеченски? Стига с тия подли номера! Не може да се изучава турски език в една страна, напоена с кръвта на милиони български страдалци! Не може езикът на Барутанлията и Сюлейман паша да звучи в българско училище!!! Това е гнусно престъпление срещу нашия измъчен народ! Вие колко пъти сте се поклонили на баташките мъченици, господин Местан! Или пък на жертвите от гара Буново?! Нито веднъж! Знам, че наглостта ви е пословична, но ще ви струва твърде скъпо някой ден!

Лигавите братчета Юзеирови искали полумесец в българския герб, герб на българските бойни знамена, под които бяха превзети Чаталджа и Одрин, и беше защитен Дойран! На тия двама нещастници, които отдавна трябваше да са в затвора, им пречел кръстът в ръцете на нашия православен светец Иван Рилски, изобразен върху еднолевовата ни монета. Щом ви пречи, господа Юзеирови, християнският кръст, Анадола ви чака! Там нищо и никой няма да ви пречи! Никой няма право да скверни честния Христов кръст, с който са загинали много борци за нашата свобода.

Днес прочетох с удивление следната новина:

„Държавният департамент на САЩ представи доклада си за 2013 г., който засяга религиозните свободи в света.В частта, засягаща България, ясно се казва, че в страната ни продължава да има огромна дискриминация,нетолерантност и тормоз спрямо определени религиозни групи, антисемитизъм и вандалски прояви срещу джамии и храмове на други вероизповедания. Става ясно, че американското посолство в София периодично е осъществявало различни срещи между представители на властта и различни религиозни лидери, чиято цел е била да се създаде диалогмежду тях”.

Няма ли един доблестен български политик, с мъжеството и характера на войводата Бенковски, да сложи на мястото му това йезуитско американско посолство, давайки му да разбере, че се намира в суверенна страна, а не в разграден двор.  Не могат да ни държат сметка хора, които са граждани на една двестагодишна държава, избила 114 милионното местно индианско население, заграбвайки вандалски земите му. Политическото лицемерие, уви, вече никому не върши работа по света!!!

И като споменах войводата Бенковски, се сетих за не по-малко величавата, макар и по-скромна, фигура на апостола Волов. Този човек загърби личния се егоизъм и отстъпи правата си на Бенковски, признавайки неговия организаторски талант и лидерски качества. В името на Отечеството! Неподражаем пример за разпокъсаните ни и давичкащи се един друг националисти, които ако бяха днес единни ДПС нямаше да си развява коня и да иска осем областни управители. Но къде са сега великите сенки на Бенковски и Волов?!

Балкански парадокси – от една страна борба срещу фанатичния ислямизъм в самата Турция, вярна на заветите на Ататюрк, а от друга – нашенските продажни еничари, самолюбиви патриотари и политически гешефтари бутат бавно, но сигурно държавата ни в ръцете на депесарските главорези и терористи, по-фанатични и от най-заклетия дервиш.

Така или иначе на България й предстои революция, която единствена може да реши множеството проблеми на нашето болно общество!